Дейвид Едингс - Пророчицата от Кел

— Моля те, Силк, не прави така — рече Ургит и извърна глава. — Вече зная колко ками носиш.

— Този път няма да измъкна кама — успокои го дребничкият драснианец. — А ето това. — Келдар подаде на брат си парче пергамент, навито на руло.

Кралят го отвори, бързо го прочете и попита:

— Кой е Олдорин от Перивор?

— Той е крал на един остров недалеч от южния бряг на Малореа — обясни Гарион. — Срещнахме се в неговия дворец.

— Виждам, че групата монарси е била чудесна — отбеляза Ургит, преглеждайки подписите. — Другото, което ми прави впечатление, е, че ти си ме представлявал — обърна се той към Силк.

— Той защити интересите ти твърде добре — увери го Белгарат. — Подробностите, вписани в споразумението, както сам виждаш, са във възможно най-общ план. И все пак те са едно добро начало.

— Така е, Белгарат — потвърди Ургит. — Виждам обаче, че никой не е говорил от името на Дроста.

— Кралят на Гар ог Надрак не бе представен от никого, ваше величество — каза Мандорален.

— Горкият Дроста — засмя се Ургит. — Винаги го забравят. Чудесно, господа, това споразумение може да осигури десетина години мир на света при положение, че сте обещали на Кал Закат да ми вземе главата, използвайки я като украса на някоя от по-малко претенциозните зали на двореца в Мал Зет.

— Това е основният въпрос, който дойдохме да обсъдим с теб — каза Силк. — Закат се върна в Мал Зет веднага щом си тръгнахме от Перивор. Все пак успях да поговоря с него преди да се разделим. Накрая той пожела да започне преговори за мир с теб.

— Мир? — подигравателно каза Ургит. — Единственият мир, който Закат желае за всеки мург по света, е вечният — мирът на гроба, — при това аз съм начело на този дълъг списък.

— Той се попромени — каза Гарион. — Сега умът му е зает с далеч по-важна задача от изтреблението на мургите.

— Глупости, Гарион. Всички на този свят искат да унищожат мургите. Дори и на мен ми идва да ги избия всичките, макар да съм техен крал.

— Тогава изпрати няколко посланици в Мал Зет — посъветва го брат му. — Дай им пълномощия да водят мирни преговори при добра воля от двете страни.

— Да дам власт в ръцете на някой мург? Келдар, съвсем си се побъркал!

— Мога да ти намеря няколко достойни мъже — увери го Оскатат.

— Тук, в Ктхол Мургос ли? Къде? Може би под някой надгробен камък?

— Ще трябва да започнеш да се доверяваш на хората си, Ургит — намеси се Белгарат.

— Разбира се, Белгарат — отвърна саркастично Ургит. — На теб също трябва да ти вярвам, защото ако не го правя, ще ме превърнеш в жаба.

— Просто изпрати посланици в Мал Зет — повтори търпеливо Силк. — Може пък да се изненадаш приятно от резултатите.

— Всеки резултат, който не води до обезглавяването ми, ще бъде изключително приятен — рече Ургит и изгледа брат си с присвити очи. — Има още нещо, което искаш да ми кажеш, нали, Келдар? Хайде, изплюй камъчето.

— Светът е изправен пред дълъг период на скучен мир — започна дребничкият драснианец. — Моят съдружник и аз от години развиваме бизнес, свързан с нуждите на войната. Всичките ни предприятия ще се сринат, ако не намерим нови за пазари за мирновременни стоки. Ктхол Мургос води войни няколко поколения наред.

— Даже от по-дълго. Всъщност страната е във война от възцаряването на династията Урга, която аз имам не особено голямото удоволствие да представлявам.

— Това ме навежда на мисълта, че страната ти има остра нужда от мирновременни стоки — като например керемиди за покривите на къщите, домакински съдове — и продукти, които да бъдат сготвени в тях, разбира се.

— И аз мисля така.

— Чудесно. Ярблек и аз можем да докарваме такива стоки в Ктхол Мургос по море. Ще превърнем Рак Урга в най-големия търговски център в южната половина на континента.

— Че защо? Кралството Ктхол Мургос е изправено пред фалит.

— Да, но бездънните мини са все още тук, нали?

— Така е, но са разположени в териториите, контролирани от Малореа.

— Вярно, но ако сключиш мирен договор със Закат, малореанците ще се оттеглят. Трябва да действаме бързо. Щом те напуснат тези земи, ти ще се върнеш на тяхно място — не само с войници, но и с миньори.

— И какво ще спечеля от всичко това?

— Данъци, братко мой, данъци! Ще обложиш с данъци миньора, ще обложиш мен, ще обложиш и моите клиенти. Само за няколко години хазната ти ще се пръска по шевовете от натрупаните в нея пари.

— Да, но толнедранците ще ме измамят и ще ми ги отмъкнат само за няколко седмици!