Дейвид Едингс - Пророчицата от Кел

— Искам да спрем в Рак Урга. Трябва да дам на Ургит копие от споразуменията. Освен това в Дал Перивор Закат направи няколко предложения, за които трябва да го уведомя на всяка цена.

— Ще ми помогнеш ли да приковем Хетар за мачтата, когато влезем в пристанището?

Отначало Силк се намръщи, но после се сети какво има предвид гигантът и каза:

— О, бях забравил. Никак не е добра идея да заведем Хетар в град, пълен с мурги, нали?

— Идеята е откровено лоша, Силк. Даже катастрофална.

— Ще поговоря с него — предложи Гарион. — Може пък да успея да го поуспокоя.

— Ако се справиш с това, ще те помоля да излезеш на палубата и да укротиш с благи думи първия ураган, на който се натъкнем — изръмжа Барак. — Щом става въпрос за мурги, Хетар е непредвидим като лошото време.

Ала нито лицето на високия алгар стана каменно, нито ръката му се плъзна към ножа, когато приятелите му споменаха думата „мург“ в негово присъствие. По време на пътуването бяха разкрили пред него истината за произхода на Ургит и когато Гарион колебливо му съобщи плана за посещението в Рак Урга, ястребовите му очи светнаха от любопитство.

— Ще овладея инстинктите си — обеща той. — Много бих желал да се запозная с драснианеца, който е успял да стане крал на мургите.

Поради предаваната по наследство, почти инстинктивна вражда между мургите и алорните, Белгарат помоли всички да бъдат изключително внимателни в Рак Урга.

— Сега положението е спокойно — рече той. — Нека не предизвикаме размирици! Барак, вдигни флаг за примирие. Щом стигнем достатъчно близо до доковете, ще изпратя лодка за Оскатат.

— Можем ли да му се доверим? — попита подозрително Барак.

— Мисля, че да. Въпреки това няма да отидем в двореца Дроджим, без да вземем предпазни мерки. Щом слезем на сушата, „Морска птица“ и корабът на Грелдик ще се изтеглят извън пристанището. Дори най-самонадеяният капитан мург не би дръзнал да нападне два черекски бойни кораба в открито море. Аз ще поддържам връзка с Поул и ако стане нужда, ще изпратим помощ.

Доста викане между кораба и брега бе необходимо, докато убедят един полковник от пристанището да прати до двореца Дроджим да извикат Оскатат. Може би това решение бе повлияно от факта, че накрая Барак заповяда на моряците да заредят катапултите. Рак Урга не беше кой знае колко привлекателен град, но очевидно полковникът не искаше столицата на мургите бъде изпепелена до основи.

— Значи се върнахте? — провикна се Оскатат, когато най-после се появи на доковете.

— Плавахме наблизо и решихме да се отбием — отговори любезно Силк. — Вихме желали, ако е възможно, да поговорим с Негово величество. Ние ще държим алорните под контрол, стига вие да сторите същото с вашите мурги.

Оскатат издаде с отсечен глас няколко заповеди, придружени с твърде зловещи заплахи, след което Гарион, Белгарат и Силк се качиха на лодката. Придружаваха ги Барак, който беше оставил сина си Унрак да командва кораба, Хетар и Мандорален.

— Как мина? — обърна се Оскатат към Силк, докато яздеха към Дроджим, придружаван и от няколко кралски гвардейци в черни униформи.

— Всъщност твърде добре — отвърна Силк с доволна усмивка.

— Негово величество ще се зарадва да чуе това.

Влязоха в пищния дворец и Оскатат ги поведе по осветяван от димящи факли коридор, който очевидно водеше към тронната зала.

— Негово величество очаква тези хора — обърна се икономът към пазачите с рязък тон. — Той ще ги приеме сега. Отворете вратите!

Един от стражите, който, изглежда, бе нов, се поколеба.

— Но те са алорни, лорд Оскатат — възрази той.

— Е, и? Отваряй вратата!

— Но…

Оскатат хладнокръвно извади меча си.

— Да? — рече той с привидно благ глас.

— А, нищо, милорд — отвърна войникът. — Всичко е наред.

— Защо вратата е все още затворена?

Миг след това тя вече бе отворена.

— Келдар! — долетя звънък вик от отсрещната страна на тронната зала. Крал Ургит се затича надолу по стълбите на пиедестала с трона на владетеля, захвърляйки короната си през рамо. После скочи към Силк и го грабна в здравата си прегръдка, смеейки се неудържимо. — Вече мислех, че си мъртъв!

— Добре изглеждаш, Ургит — отвърна Силк.

Ургит направи лека гримаса, после се похвали:

— Вече съм женен.

— Страхувах се, че рано или късно Прала ще те оплете в мрежите си. Съвсем скоро и аз смятам да се оженя.

— За онова русокосо момиче? Прала ми разказа за нейните чувства към теб. Представи си само, непобедимият принц Келдар най-сетне женен!