Дейвид Едингс - Пророчицата от Кел

— Да, Гарион. Готов съм.

— Добре, ако някога ти потрябвам, обади се. Ще дойда при теб по най-бързия начин.

— Ще запомня това.

— Постарай се да не работиш толкова много — не оставяй Кон да затлъстее.

— Няма такава опасност — усмихна се младият бог. — Кон и аз имаме дълъг път пред себе си.

— Бъди здрав, Ерионд!

— Ти също, Гарион.

Двамата си стиснаха ръцете и Ерионд се качи на чакащия кораб.

Гарион въздъхна и се запъти към мястото, където беше закотвена „Морска птица“. Качи се на борда и се присъедини към останалите си приятели. Те наблюдаваха кораба на Атеска, който се отдалечаваше от пристанището, описвайки лека дъга край кораба на Грелдик, който чакаше вдигането на котвата с нетърпението на завързано ловно куче.

Моряците на Барак освободиха кораба от въжетата, задържащи го към кея, и загребаха към откритото море. После вдигнаха платната и „Морска птица“ се понесе, порейки вълните, към дома.

Времето се задържа ясно и слънчево. Постоянният северозападен вятър опъваше платната на „Морска птица“ и тя се плъзгаше по вълните, следвайки стария, кален в безброй морски бури кораб на Грелдик. По настояване на Унрак двата кораба поеха курс към Мишрак ак Тул, където щяха да оставят Нател в неговото кралство.

Дните бяха дълги, стоплени от ярката слънчева светлина, изпълнени с аромат на солена вода. Гарион и приятелите му прекарваха по-голямата част от времето, събрани в светлата главна каюта. Разказът за похода към Корим беше дълъг и интригуващ, а онези, които не бяха присъствали, настояваха да чуят всичко, и то с най-големи подробности. Техните прекъсвания и въпроси често предизвикваха дълги отклонения в потока на историята, прехвърляйки я ту напред, ту назад, ала все пак тя вървеше бавно, но сигурно към своя край. В нея имаше много неща, които обикновеният слушател би нарекъл невероятни, но Барак и неговите другари ги приемаха за чиста монета. Всички те бяха прекарали достатъчно време в компанията на Белгарат, Поулгара и Гарион, затова знаеха, че почти нищо на този свят не е невъзможно за тях. Единствено изключение на борда беше император Варана, който остана докрай неумолим скептик. Според Гарион това се дължеше по-скоро на философските му възгледи, отколкото на недоверието на толнедранския император към думите на разказвачите.

Унрак прекара много време, давайки съвети на Нател, преди да оставят владетеля на тулите в един пристанищен град на неговата родина. Смисълът на съветите беше Нател да наложи собствената си воля и да се освободи от господството на майка си. Унрак не беше никак оптимистично настроен след заминаването на младия тулски крал.

После „Морска птица“ се насочи на юг, следвайки кораба на Грелдик, който плаваше край голия скалист бряг на Госка в североизточната част на Ктхол Мургос.

— Това е срамота, така да знаете! — възмути се един ден Барак, обърна се към Гарион и посочи кораба на Грелдик пред себе си. — Прилича на плаващо корабокрушение.

— Грелдик никак не жали този кораб — съгласи се с него Гарион. — Неведнъж съм плавал с него.

— Този човек няма никакво уважение към морето — изсумтя Барак. — Освен това е пияница.

При тези думи Гарион примигна и можа само да каже:

— Моля?

— О, аз съм първият човек, който веднага ще си признае, че обича да обръща някоя и друга халба от време на време, но Грелдик пие дори по време на плаване. Това е отвратително, Гарион. Мисля даже, че е истинско богохулство.

— Ти знаеш повече за морето от мен — призна Гарион.

Минаха през тесния пролив между остров Веркат и южния бряг на Хага и Горут. В южните ширини сега беше лято, времето се задържа хубаво и това им позволи да се придвижват напред с голяма бързина. След като преминаха през опасни скалисти островчета, разположени като ветрило недалеч от брега на полуостров Урга. Силк излезе на палубата.

— Вие двамата направо се преместихте да живеете тук — отбеляза той.

— Обичам да съм на палубата, когато се появи земя — обясни Гарион. — Като виждаш как брегът минава покрай теб, получаваш усещането, че наистина се движиш нанякъде. Какво прави леля Поул?

— Плете — отговори Силк и повдигна рамене. — Учи Лизел и Се’Недра. Вече са направили цели купчини малки дрешки.

— Чудя се защо ли са им притрябвали — подхвърли Гарион с напълно сериозно лице.

— Трябва да те помоля за една услуга, Барак — обърна се Силк към червенобрадия черек.

— Казвай какво ти трябва.