Дейвид Едингс - Пророчицата от Кел

— Все още не залагай големи суми на това, Ургит — предупреди Силк брат си. — Все още може да ми хрумне да остана верен на себе си. Можем ли да разговаряме спокойно тук? Имаме да ти казваме много неща, а пък времето ни е ограничено.

— Майка ми и Прала са тук — отвърна му Ургит. — И вторият ми баща, разбира се.

— Втори баща ли! — повтори изумено Силк.

— Мама се чувстваше самотна. Липсваха и игривите обиди, с които я обсипваше Таур Ургас. Използвах влиянието си да я омъжа за Оскатат. Страхувам се само, че той е пълно разочарование за нея. Досега май нито веднъж не я е блъскал по стълбите, нито пък е стоварвал тежки предмети по главата й.

— Не мога да го понасям като се държи така — извини се Оскатат заради своя крал.

— Просто душата ми прелива от добро настроение, Оскатат — засмя се Ургит. — В името на изваденото око на Торак, Силк липсваше ми! — Ургит поздрави Гарион и Белгарат, след което хвърли въпросителен поглед към Хетар, Барак и Мандорален.

— Барак — граф на Трелхайм — представи Силк червенобрадия гигант.

— Той е даже по-едър, отколкото го описват! — отбеляза Ургит.

— Господин Мандорален — барон на Воу Мандор — Продължи Силк.

— Олицетворение на онова, което самият бог определя като рицар — рече Ургит.

— И Хетар — син на крал Чо-Хаг, владетеля на Алгария.

Ургит се отдръпна и очите му светнаха тревожно. Дори Оскатат отстъпи назад.

— Не се притеснявай, Ургит — успокои го Силк. — Хетар премина през улиците на града ти, без да убие нито един от твоите поданици.

— Забележително постижение — измърмори нервно Ургит. — Вие сте се променили, милорд Хетар! — рече той. — Според легендите сте висок сто стъпки и носите около врата си броеница от черепи на мурги.

— Сега съм в почивка — отвърна сухо Хетар.

Ургит се ухили и продължи:

— Нали не смятате да се държим враждебно един към друг?

— Не, ваше величество — увери го Хетар. — По необясними за мен причини, вашата личност ме заинтригува.

— Това е истинско облекчение за мен — отвърна Ургит. — Ала ако се почувствате раздразнен, непременно ме предупредете. Все още има доста генерали, останали от времето на баща ми, които дебнат из двореца. Оскатат все още не е намерил убедителни причини да ги обезглави. Ще ги повикам и ще можете да си успокоите нервите. Така или иначе те само ми досаждат — обясни той и се намръщи. — Щеше ми се да зная, че ще идвате. От години желая да изпратя на баща ви подарък.

Хетар го изгледа изпод вежди.

— Той ми направи най-голямата услуга, която някой някога е правил за мен — промуши Таур Ургас със сабята си и го изкорми. Кажете му, че аз почистих с удоволствие след него.

— О, обикновено не нужно никой да почиства след баща ми.

— Е, Таур Ургас беше мъртъв, но не желаехме отнякъде да се довлече някой гролим и да го съживи, нали? Ето защо преди да го погребем аз му прерязах гърлото.

— Прерязали сте гърлото му! — възкликна Хетар.

— От едното ухо до другото — уточни весело Ургит. — Когато бях десетгодишен, успях да открадна един малък нож. През следващите няколко години непрекъснато го точех. След като прерязах гръкляна на Таур Ургас, забих в сърцето му един кол и го погребах с главата надолу. Така той наистина изглеждаше по-добре от всеки друг път. Само стъпалата му стърчаха над калната земя. Гледката беше толкова прекрасна, че спрях да й се полюбувам и да си почина след копането.

— Сам ли го погребахте? — попита Барак.

— Просто не исках някой друг да свърши това вместо мен. Трябваше да съм сигурен. Та след като го зарових добре, накарах конете да минат няколко пъти върху гроба, за да отъпчат пръстта и да го заличат. Както вече сигурно сте се досетили, аз и баща ми не бяхме в цветущи отношения. Много ми харесва фактът, че нито един мург не знае точното място на гроба. Но стига толкова, хайде да се присъединим към майка ми и кралицата. Тогава ще ми съобщите прекрасните новини — независимо за какво се отнасят те. Мога ли да се надявам, че Кал Закат почива в обятията на Торак?

— Не мисля.

— Жалко — отвърна Ургит.

Веднага щом научиха, че Поулгара, Се’Недра и Велвет са на борда на „Морска птица“, кралица Прала и кралицата майка Тамазин побързаха да се извинят, за да отидат да подновят старото си познанство.

— Намерете си място за сядане, господа — покани ги Ургит, след като жените излязоха, после самият той се настани удобно в трона си и скръсти крака. — За какво искаше да де уведомиш, Келдар?

Силк седна на ръба на пиедестала и пъхна ръка под туниката си.