Дейвид Едингс - Пророчицата от Кел

— Моряците отказаха да се качат в лодката, докато не го оковем.

— Нищо не разбирам — измърмори Закат в ухото на Гарион.

— При тях тези неща са наследствени — обясни му Гарион. — Родът на Барак е натоварен със задачата да защитава краля на Рива. Ако ситуацията го налага, те могат да се превръщат в мечки. Самият Барак го направи няколко пъти, когато бях в опасност. Барак е предал дарбата си на своя син — Унрак.

— Значи сега Унрак също е твой пазител? Вижда ми се прекалено млад, пък и ти не се нуждаеш от защита.

— Унрак е защитникът на Геран, а както си спомняш, синът ми бе изложен на сериозна опасност в пещерата.

— Господа — викна Се’Недра. — Позволете ми да ви представя престолонаследника на кралство Рива. — После вдигна сина си високо, така че да го видят всички.

— Това дете ще се отучи да ходи, ако не го пусне на земята в близките няколко години — прошепна недоволно Белдин в ухото на Белгарат.

— Не вярвам ръцете й да издържат прекалено дълго — успокои го старият вълшебник.

Барак и спътниците му се струпаха около крехката кралица на Рива, а моряците, които досега бяха гребали с неохота, най-сетне освободиха Унрак от тежките окови.

— Унрак! — изрева Барак. — Ела тук!

— Да, татко. — Момчето слезе от лодката и пристъпи напред.

— Отговаряш за безопасността на този малчуган — каза Барак и посочи Геран. — Много ще се разсърдя, ако позволиш да му се случи нещо лошо.

Младежът се поклони на Се’Недра и каза:

— Ваше величество, изглеждате прекрасно.

— Благодаря ти, Унрак — усмихна се малката кралица.

— Ще позволите ли? — попита младежът и протегна ръце към Геран. — Негово величество и аз трябва да се опознаем по-отблизо.

— Разбира се — съгласи се тя и предаде Геран в ръцете на младия черек.

— Липсвахте ни, ваше величество — рече младежът и се усмихна на малкото момче. — Следващия път, когато планирате подобно дълго пътешествие, трябва на всяка цена да ни уведомите.

Вместо отговор Геран се засмя и дръпна рядката брада на своя пазител.

Унрак трепна.

Се’Недра започна да прегръща старите си приятели, без да пести целувките. Мандорален, разбира се, плачеше открито, задушавайки се от изблика на чувства с такава сила, че дори не съумя да изкаже цветистото си приветствие според дворцовия етикет. Състоянието на Лелдорин по нищо не се различаваше от това на рицаря. Релг пък — което наистина бе много странно за него — дори не трепна от прегръдката на кралицата на Рива. Очевидно годините, през които бе женен за Тайба, бяха внесли промяна във философските му възгледи.

— Тук има и няколко непознати лица — отбеляза тихо Хетар.

Силк се плесна по челото.

— Колко нетактично от моя страна! Как можах да забравя! Това е лейди Поледра, съпруга на Белгарат и майка на Поулгара. Както виждате, слуховете за смъртта й са били леко преувеличени.

— Няма ли най-сетне да започнеш да се държиш сериозно? — измърмори Белгарат, а техните приятели поздравиха жената с кестенявата коса, без да крият страхопочитанието, което изпитваха към нея.

— Въобще не се надявай — отвърна Силк с лукава усмивка. — Това ми доставя огромно удоволствие, пък и тъкмо загрявам. Моля ви, господа — обърна се той към новодошлите, — съкратете церемониала. В противен случай представянето ще продължи до полунощ. До мен стои Сади. Би трябвало да го помните — главен евнух в двореца на кралица Салмисра.

— Бивш главен евнух, Келдар — поправи го Сади. — Моите уважения, господа — обърна се той с поклон към Барак и неговите спътници.

— Ваше величество — каза Хетар на Белгарион, — сигурен съм, че после ще имаме достатъчно време, за да обясним действията си.

— Предполагам, че всички помните Кайрадис, нали? — продължи Силк. — Светата пророчица от Кел. Сега е малко уморена, защото днес по обед й се наложи да вземе твърде важно решение.

— Къде е онзи чудесен смел мъж, който беше с теб в Реон, Кайрадис? — попита Барак.

— Уви, лорд Трелхайм — отвърна тя. — Моят водач и защитник отдаде живота си в името на нашата победа.

— Дълбоко съжалявам за това — рече простичко Барак.

— Това, разбира се — обяви Силк с едва ли не небрежен тон, — е Негово императорско величество Кал Закат от Малореа. На моменти неговата помощ ни беше извънредно полезна.

Приятелите на Гарион го изгледаха предпазливо, с нескрита изненада.

— Надявам се че ще съумеем да забравим няколкото неприятни инцидента, които са вече зад гърба ни — каза Закат. — Двамата с Гарион изгладихме до голяма степен противоречията помежду си.