Дейвид Едингс - Пророчицата от Кел

— Време е! — въздъхна Поледра от мястото, където се бе сгушила в прегръдките на Белгарат, и се изправи.

— Не! — опита се да я възпре Белгарат с натежал от болка глас и насълзени очи. — Има още време!

— Ти знаеше, че това ще се случи, стари вълко — нежно каза тя. — Така трябва.

— Не мога да те изгубя два пъти — заяви той и също се изправи. — Това вече няма никакво значение. — Старият вълшебник се огледа, видя дъщеря си и се обърна към нея: — Поул.

— Да, татко — отвърна тя и се изправи, следвана от Дурник.

— Сега ти ще се грижиш за всичко. Белдин, Дурник и близнаците ще ти помагат.

— Нима ще ме направиш сираче просто така — с един замах? — Гласът на Поулгара потрепваше от напиращи сълзи.

— Ти си достатъчно силна, за да го понесеш, Поул. Аз и майка ти се гордеем с теб. Бъди здрава.

— Не ставай глупав, Белгарат — твърдо каза Поледра.

— Не. Не мога да живея отново без теб.

— Това не е позволено.

— Да, но може да бъде предотвратено. Дори нашият учител не може да ми попречи. Няма да си тръгнеш сама оттук, Поледра. Ще дойда с теб. — Белгарат обви с ръце раменете на съпругата си и се взря в кехлибарените и очи. — Така е по-добре!

— Както решиш, съпруже — изрече накрая тя. — Ала трябва да го направим преди да дойде УЛ. Единствен той е способен да предотврати това събитие, независимо от силата на твоята воля.

— Обмисли ли добре всичко, Белгарат? — попита Ерионд.

— Много пъти през последните три хиляди години съм стигал до това решение. Единственото нещо, което ме възпираше, бе дългът ми към Гарион. Сега той е в безопасност тук и вече нищо не може да ме задържи.

— Какво би те накарало да промениш решението си?

— Нищо. Няма да позволя да ни разделят отново!

— В такъв случай аз ще се погрижа за това.

— Забранено е, Ерионд — възрази Поледра. — Аз приех тези условия, когато ми възложиха определената за мен задача.

— Споразуменията винаги могат да бъдат променени, Поледра — каза младият бог. — Освен това баща ми и братята ми не са ме уведомили за своето решение, затова и аз ще действам, без да се посъветвам с тях.

— Ти не можеш да се противопоставиш на волята на своя баща! — възрази Поледра.

— Да, но аз все още не зная каква е волята на моя баща. После, разбира се, ще му се извиня. Сигурен съм, че не би ми се разсърдил особено, пък и никой не остава сърдит някому вечно — дори и баща ми, — защото никое решение не е необратимо. Ако е необходимо, ще му припомня случката, когато Горим измоли прошка.

— Това ми звучи много познато — прошепна Барак на Хетар. — Изглежда, новият бог на ангараките е прекарал прекалено много време с принц Келдар.

— Може би наистина е заразно — съгласи се Хетар.

В сърцето на Гарион се зароди невъзможна надежда.

— Мога ли да се възползвам отново от услугите на Кълбото, Гарион? — попита вежливо Ерионд.

— Разбира се — съгласи се Гарион с такава готовност, че едва не изтръгна камъка от мястото му върху дръжката на меча, след което го подаде на младия бог.

Ерионд взе сияйния камък и се приближи към Белгарат и жена му, после протегна ръка и го допря съвсем леко до челата и на двамата. Гарион знаеше, че докосването с камъка означава смърт, и се хвърли напред със сподавен вик, ала вече беше късно. Синьо сияние обви фигурите на Белгарат и Поледра, ала двамата продължиха да се гледат в очите. След миг Ерионд върна камъка на риванския крал.

— Няма ли да си изпатиш заради това? — попита Гарион.

— Всичко ще бъде наред, Гарион — увери го Ерионд. — През следващите няколко години вероятно ще ми се наложи да наруша всички правила, така че може би е време да свикна с това.

Откъм искрящите водопади светлина долетя могъщ звън, сякаш бе зазвучал небесен орган. Гарион отново погледна лицата на боговете и видя, че албатросът е започнал да блести — толкова ярко, така ослепително, че кралят на Рива не можеше да задържи погледа си нито секунда повече върху него.

Изведнъж блестящата бяла птица изчезна и на нейно място се появи върховният бог УЛ, заобиколен от своите синове.

— Браво, сине! — изрече УЛ.

— Твърде много време ми трябваше, докато разбера какво си наумил, татко — извини се Ерионд. — Съжалявам за проявената от мен глупост.

— За теб, сине, тези неща са все още нови и не си свикнал с тях — прости му УЛ. — Начинът, по който използва Кълбото на брат си, беше неочакван, ала много находчив. — Лицето на Вечния грейна в усмивка. — Дори да нямах намерение да простя, щях да съм безсилен пред това твое дело.