Дейвид Едингс - Пророчицата от Кел

— Сега съм по-близо до брака, отколкото някога съм си помислял.

— И съжаляваш ли?

— Всъщност не. Ние с Лизел сме създадени един за друг. Имаме много общо. Просто ми се ще да не надзърта постоянно над рамото ми, това е всичко. — Силк огледа навъсено амфитеатъра, посочи Ерионд и попита:

— Трябва ли да свети така?

— Вероятно дори не осъзнава, че го прави. Още не е свикнал с тези неща. С времето ще стане по-добър.

— Осъзнаваш ли, че ние двамата си седим и критикуваме едно божество?

— Той първо ни беше приятел, Силк. Не бива да се обиждаме от критиките на приятелите си.

— Брей колко философски сме настроени тази сутрин! Да, но сърцето ми едва не спря, когато сутринта той докосна Белгарат и Поледра с Кълбото.

— Моето също — призна Гарион. — Но се оказа, че той много добре знае какво прави. — Гарион въздъхна.

— Какво има?

— Мисля, че всичко това ще ми липсва — е, сигурно чак когато успея да се наспя нормално.

— Последните няколко дни беше малко напечено, не мислиш ли? Сигурен съм обаче, че ако ние двамата поумуваме малко, все ще измислим нещо вълнуващо.

— Аз зная какво ще правя в бъдеще — каза Гарион.

— О? И какво?

— Ще имам много задължения като баща.

— Да, но синът ти няма да остане завинаги малък, Гарион.

— Геран няма да бъде единствено дете в семейството. Моят приятел тук — в съзнанието ми — ми каза, че ще се сдобия с много дъщери.

— Чудесно! Може би това ще ти се отрази добре и малко ще се укротиш. Не искам да те критикувам, но, Гарион, понякога си прекалено пристрастен към пътешествията. И година не минава, без да хукнеш към някой от краищата на света с пламтящия си меч.

— Да не би да се опитваш да пускаш неуместни шеги?

— Кой! Аз? — възкликна Силк и се облегна по-удобно. — Все пак няма да имаш чак толкова много дъщери, нали? Все пак има определена възраст, до която жените могат да имат деца!

— Силк — многозначително каза Гарион. — Спомняш ли си малката дриада, която срещнахме в Леса на дриадите в Южна Толнедра?

— Онази ли, дето много харесваше мъжете? Всички мъже без изключение?

— Според теб тя може ли все още да има деца?

— О, богове! Да, разбира се!

— Тя е на над триста години. А Се’Недра също е дриада.

— Е, може би пък ти ще станеш прекалено стар, за да… — Силк замълча и погледна Белгарат. — О, богове! И ти си безсмъртен вълшебник, така ли е?

По пладне всички се качиха на борда на „Морска птица“ и макар и неохотно, Барак се съгласи да следва капитан Креска към Перивор. След като двамата се срещнаха лице в лице и разгледаха корабите си, всичко помежду им тръгна гладко. Креска не спести похвалите към „Морска птица“, а това винаги печелеше благоразположението на Барак.

Докато моряците вдигаха котвата, Гарион стоеше облегнат на парапета отдясно на борда, загледан в странната пирамида, извисяваща се сред морето. Погледът му спря за миг на стълба гъст черен дим, издигащ се от амфитеатъра в северната част на острова.

— Бих дал много да можех да съм тук с вас — каза Хетар и се подпря на парапета до Гарион. — Как беше?

— Шумно — отвърна кралят на Рива.

— Защо Белгарат настояваше толкова много да изгори дракона?

— От съжаление.

— Понякога е много странен.

— Напълно си прав. Как са Адара и децата?

— Добре са. Тя пак е бременна.

— Пак ли! Хетар, вие двамата сте почти същите като Релг и Тайба.

— Не съвсем — отвърна скромно Хетар. — Те все още имат няколко рожби повече от нас. — Той се навъси и лъчите на слънцето очертаха ястребовия му профил. — Според мен обаче те прибягват до измама. Тайба ражда по две или три близначета и на Адара й е трудно да я догони.

— Не ми се ще да хвърлям обвинения и да соча някого с пръст, но ми се струва, че за това е отговорен Мара. И все пак ще мине доста време, докато Марагор отново се напълни с хора. — Гарион погледна към носа на кораба и видя Унрак в компанията на своята сянка — Нател, застанал зад гърба на младия черек. — Защо тези двамата все са заедно?

— Не съм сигурен — отвърна Хетар. — Историята на Нател е трогателна и мисля, че Унрак дружи с него от съжаление. Подозирам, че животът на Нател е бил лишен от обич и доброта, затова приема с благодарност дори съжалението на връстника си. Ходи по петите на Унрак като кученце още откакто го взехме с нас. — Високият алгар погледна Гарион и добави: — Изглеждаш ужасно уморен. Трябва да си починеш:

— Наистина съм уморен — призна Гарион — но не искам да спя денем, а нощем да съм буден. Ела да поговорим с Барак. Стори ми се сърдит, когато пристигна на брега.