Дейвид Едингс - Пророчицата от Кел

— И ти ли? — възкликна Се’Недра с уморена усмивка.

Поулгара изтри устните си с носна кърпичка и кимна, след това двете се прегърнаха и се разсмяха.

— Какво им е? — обърна се Гарион към Поледра, която току-що бе дошла на палубата, следвана неотменно по петите от малкото вълче, което се бе превърнало в нейна сянка. — Никога не са страдали от морска болест.

— И сега не страдат, Гарион — отговори тя с тайнствена усмивка.

— Ами защо тогава…

— Нищо им няма, Гарион. Добре са. Върни се в каютата си. Аз ще се погрижа за тях.

Гарион току-що бе станал от сън, затова разсъдъкът му все още не се беше избистрил. Едва когато измина половината път по стълбището, започна да се досеща какво всъщност е станало и спря, разтворил широко очи.

— Се’Недра! — възкликна Гарион. — И леля Поул! — След това и той започна да се смее.

Появата на рицаря Мандорален — непобедимия барон на Воу Мандор — в двора на крал Олдорин предизвика изпълнена със страхопочитание тишина. Поради отдалечеността на остров Перивор неговата зашеметяваща репутация все още не бе достигнала тук, но въпреки това неговото присъствие, благородното му излъчване и безупречния му блясък бяха достатъчни да внесат смут в дворцовото общество. Мандорален беше съвършеният мимбратски рицар и това личеше от пръв поглед.

Гарион и Закат, в пълно бойно снаряжение, вървяха от двете страни на забележителния воин.

— Ваше величество — започна Гарион с поклон, — за мен е изключителна чест и извор на непресъхващо удовлетворение да ви съобщя, че нашият поход се увенча с радостен и щастлив край. Звярът, който нападаше страната ви и вилнееше грозно в нея, вече е мъртъв. Злото, което разпалваше мрак и ужас по света, е унищожено навеки. Щастието, което понякога се сипе с пълни шепи върху ни, реши да събере мен и моите спътници със скъпите ми приятели, които желая да представя отново пред вас. Ала мисълта за един факт, който според мен е от огромно значение за вас, ваше величество, и за вашия двор, ме задължава да представя без повече отлагане един почтен рицар от далечната Арендия, рицар, който винаги седи от дясната страна на крал Кородулин. Този рицар без съмнение ще ви поздрави с дълбока обич и уважение. Ваше величество, на мен се пада честта да ви представя господин Мандорален, барон на Воу Мандор, първия по блясък рицар на света.

— Ставаш все по-добър в тези неща — отбеляза тихо Закат.

— Просто се упражнявам — отвърна скромно Гарион.

— Кралю — изрече Мандорален със звучния си глас и се поклони пред трона. — С радост поздравявам вас и всички ваши придворни, осмелявайки се да ви нарека свои родственици. Нося ви най-горещи поздрави и благопожелания от техни величества крал Кородулин и кралица Маясерана — монарсите на моето обичано кралство Арендия. Не се съмнявам, че щом се завърна в родината си и съобщя, че онези, които смятахме за безвъзвратно изгубени, са отново сред нас, очите на техни величества ще се изпълнят със сълзи на радост и благодарност. Те ще ви приемат като свой брат, въпреки огромното разстояние, което ви дели. Съвсем скоро — ако Чалдан ми даде сили за това — аз ще се завърна в прекрасния ви град с благодарствени писма на любов и признателност от техни величества. Надявам се, че това ще е само прелюдия към скорошна среща — дори се осмелявам да тая надежди — към предстоящото обединяване на всички клонове от родословното дърво на свещената арендска кръв.

— И успя да изрече всичко това на един дъх! — измърмори Закат с нескрито страхопочитание.

— Всъщност пое си дъх веднъж — отвърна Гарион шепнешком. — Мандорален е в стихията си. Както е тръгнало, речите ще отнемат доста време — поне два-три дни.

Церемониите наистина продължиха три дни. В началото речите на благородниците от Перивор бяха твърде еднообразни, тъй като придворните на крал Олдорин бяха зашеметени от пристигането на Мандорален и буквално изгубиха дар слово. Една безсънна нощ, прекарана в трескаво съчиняване на речи, отстрани този недостатък. Целият следващ ден бе отреден за пищни словоизлияния, тържествен пир и множество най-подбрани забавления. На Белгарат се падна задължението да представи кратък и поукрасен разказ за събитията, протекли на рифа. Старият магьосник благоразумно не спомена нито дума за някои от най-невероятните моменти — знаеше, че внезапната поява на божества в разказ за приключения внася нотка скептицизъм дори в сърцата на най-доверчивите слушатели.

Гарион се наведе над масата и прошепна на Ерионд, който седеше точно срещу него: