Дейвид Едингс - Пророчицата от Кел

„Не мога да ти отговоря, Гарион. Аз и моят противник властвахме над вселената, не над ада. Както знаеш, самият ад е отделна вселена.“

„Какво щеше да се случи, ако Кайрадис беше избрала Геран, а не Ерионд?“

„Просто сега ти и Кълбото щяхте да се движите към друго място в пространството.“

Гарион почувства как го побиват тръпки.

„И ти не ме предупреди!?“

„А ти би ли желал да знаеш? Какво от казаното дотук би могло да промени нещата?“

Гарион реши да не задава повече въпроси за това и смени темата:

„Ерионд винаги ли е бил бог?“

„Нима не слушаше, когато преди малко самият той ти обясни? Нему беше предречено да бъде Седмото божество. Торак беше грешка, причинена от сблъсъка.“

„Значи е жив от вечни времена… искам да кажа, Ерионд винаги е бил на този свят?“

„«Вечни времена» е прекалено дълго време, Гарион. Духът на Ерионд съществува още от времето на сблъсъка. Едва когато ти се роди, той започна да броди по света.“

„Значи сме връстници?“

„Времето е нещо, лишено от смисъл за боговете. Те могат да изберат каквато възраст пожелаят. Кражбата на Кълбото беше онова, което отприщи събитията и ги насочи към днешния ден. Зедар искаше да открадне Кълбото и Ерионд го намери, за да му покаже как точно да го стори. Това промени твоята съдба. Ако Зедар не бе направил това, ти сигурно щеше да живееш във фермата на Фалдор и най-вероятно щеше да бъдеш женен за Зубрет. Помисли само, Гарион — целият свят се промени по странен начин, превръщайки се в твоя опора, докато ти поправяше грешките, допуснати във вселената.“

„Престани да се шегуваш, моля те!“

„Не се шегувам, Гарион. Ти си най-важният човек, който е живял някога — и който ще живее в бъдеще — като Кайрадис е може би единственото изключение. Ти уби лошия бог и на негово място постави добър. В опитите си да постигнеш това направи и много глупости, но все пак най-накрая доведе нещата до желания резултат. Знаеш ли, гордея се с теб. В края на краищата ти се оказа твърде добър.“

„Това е, защото имах много помощници.“

„Вярно, но все пак ти се полага известно признание, поне за кратко. Е, ще се постарая да не пресилвам похвалите. Подобни неща не са особено възпитателни.“

Гарион се опита да скрие усмивката си.

„Защо точно аз?“ — попита той, стараейки се въпросът му да прозвучи колкото се може по-тъжно й по-безсмислено.

Последва миг неловка тишина, след който неговият събеседник се разсмя:

„Моля те, не ми ми задавай отново този въпрос, Гарион.“

„Извинявай. Ами сега какво?“

„Можеш да си отидеш вкъщи.“

„Не. Имам предвид какво ще стане със света?“

„Това в значителна степен ще зависи от Закат. Ерионд е новият бог на ангараките и въпреки кралствата на Ургит, Дроста и Нател, Закат е истинският върховен владетел на ангараките. Ще му е трудно и със сигурност ще му се наложи да накаже много гролими, но до края на царуването си Закат ще успее да втълпи представата за Ерионд в главата на всеки свой поданик.“

„Той ще се справи. — Гарион вдигна рамене. — Закат умее да налага нови идеи на хората.“

„Струва ми се, че Кайрадис ще смекчи тази черта от характера му.“

„Добре. Ами след това? Какво ще стане, след като всички ангараки приемат Ерионд?“

„Движението ще се разпространи надлъж и шир по света. Ти вероятно ще доживееш дните, когато Ерионд ще стане бог на цялата земя. Така бе предопределено в самото начало.“

„И ще установи еднолично върховно господство над света?“ — попита Гарион, припомняйки си със страх и печал едно от пророчествата на гролимите.

„Ти познаваш добре Ерионд — нима си го представяш седнал на трона, вперил злорад, сластен поглед в жертвите, принесени в негова чест?“

„Не бих могъл дори да си помисля такова нещо. Но какво ще стане с другите богове? Какво ще се случи с Алдур и останалите?“

„Ще продължат мисията си. Те свършиха онова, за което бяха изпратени тук, а във вселената има още много други светове.“

„Ами УЛ? И той ли ще си тръгне?“

„УЛ няма да си отиде, Гарион. УЛ е навсякъде. Това отговаря ли на въпроса ти? Предстои ми да се погрижа за още много неща. Трябва да подредя съдбините на много хора. А, между другото, моите поздравления за дъщерите!“

„Дъщери ли?“

„Да, малки дечица от женски пол. Много са хитри и палави, но са по-красиви от синовете и миришат по-хубаво.“

„Колко ще бъдат?“ — попита Гарион, останал без дъх.

„Много. Няма да назова точния им брой, защото не искам да развалям изненадата. Ще ти кажа само едно: ако бях на твое място, веднага щом се върна в Рива, бих се заел да разширя детските стаи… Засега довиждане, Гарион! — изрече гласът, ала вече не звучеше сухо, както по-рано. — Бъди здрав!“