Дейвид Едингс - Пророчицата от Кел

„И това обяснение за теб не е «особено сложно»?“

„Наистина ли са ти необходими още обяснения?“

Гарион понечи да отговори, но размисли и замълча. После каза:

„Но ти все още можеш да се откъснеш от цялото, нали?“

„Не. Това би довело до ново разделение.“

„Но тогава как… — В последния миг Гарион реши, че не трябва да задава този въпрос. — Защо просто не изоставим тази тема? — предложи той. — Ще ми кажеш ли каква беше тази светлина?“

„Тя бе плодът на сблъсъка, който раздели вселената на две части. Тя откъсна мен от моята противоположност, а Кълбото — от Сардиона“

„Аз пък мислех, че това е станало много отдавна.“

„Наистина е така — това се случи много отдавна.“

„Но…“

„Опитай се най-сетне да ме изслушаш, Гарион. Какво знаеш за светлината?“

„Светлината си е светлина. Не е ли така?“

„Нужно е да научиш още нещо за нея. Гледал ли си отдалече как някой цепи дърва?“

„Да.“

„Не ти ли се е случвало да забележиш как първо виждаш удара и чак миг по-късно до слуха ти достига и трясъкът на брадвата?“

„Да, така е. И на какво се дължи това?“

„Забавянето е равно на интервала от време, необходимо на звука да стигне до теб. Светлината се движи по-бързо от звука, но и на нея й е нужно известно време да пропътува разстоянието между отделните предмети.“

„Разбрах.“

„А знаеш ли какво точно представлява сблъсъкът?“

„Доколкото ми е известно, това е нещо, което става горе сред звездите.“

„Точно така! Една звезда угасна и това се случи на неподходящото място. Тя се намираше не където трябва и когато избухна, причини взрив на огромно множество други звезди — цяла галактика. Експлозията на галактиката разкъса сърцевината на вселената и тя се раздели на две, за да защити съществуването си във времето. Ето по този начин се стигна до всичко това.“

„Добре де, но нали говорехме за светлината.“

„Тъкмо тя е ослепителното сияние — светлината от експлозията — от сблъсъка. На нея й беше необходимо много време, за да достигне до нас.“

Гарион преглътна мъчително.

„И на какво разстояние оттук се е състоял сблъсъкът?“

„Числото, което мога да ти кажа, няма да означава нищо за теб.“

„А преди колко време се е състоял?“

„Това също е цифра, чието значение не би могъл да осъзнаеш. Ако искаш, питай Кайрадис за това. Тя сигурно ще може да ти отговори — имаше много важна причина да го изчисли с точност.“

Гарион най-сетне започна полека да разбира мащабите на събитието, случило се току-що.

„Ето, значи, какво била работата! — възкликна риванският крал, дълбоко развълнуван, макар че се опитваше да запази спокойствие. — Моментът на Избора всъщност е мигът, в който светлината от сблъсъка е достигнала нашия свят.“

„Браво!“

„Всички онези звезди от галактиката върнаха ли се по местата си, след като Кайрадис направи избора си? Искам да кажа, че все нещо е трябвало да затвори черната дупка във вселената, нали?“

„Гарион, ти разсъждаваш все по-мъдро и по-мъдро. Гордея се с теб! Нали видя как Зандрамас и Сардионът се разпаднаха на малки късчета ярка светлина и полетяха нагоре, разбивайки покрива на пещерата?“

„Не бих могъл да не видя подобно нещо“ — отвърна той и потръпна.

„Има причина, предизвикала това явление. Зандрамас и Сардионът, или поне късчетата от тях, са на път към онази «черна дупка». Те ще послужат за закърпването й. Естествено по пътя размерите им ще нараснат значително.“

„И след колко време… — Гарион не довърши въпроса си. — Поредното число, чието значение не бих могъл да разбера, предполагам.“

„Да, то е твърде необозримо.“

„Някои неща в Зандрамас ми направиха силно впечатление. Тя беше направила много подробен план. Още от самото начало е знаела какво ще се случи, нали?“

„Моят противник винаги е бил изключително методичен.“

„Искам да кажа, че тя се е била подготвила за всичките си ходове. Подредила е всичко в Нийса още преди да отиде в Черек, където се зае с поклонниците на култа към Мечката. И когато дойде в Рива да открадне Геран, всичко вече е било готово. Така бе планирала стъпките си, че ние веднага заподозряхме култа, а не нея.“

„От нея сигурно би излязъл много талантлив стратег.“

„Ала проницателността й не свършва дотук. Независимо колко добър е първоначалният й план, Зандрамас винаги разполагаше с резервен вариант за действие в случай на непредвидени обстоятелства. — В този момент една мисъл отклони Гарион от разсъжденията му. — Морджа хвана ли я? Магьосницата наистина се пръсна на парчета заедно със Сардиона, ала какво стана с нейния дух — дали витае сред звездите, или го погълна адът? Беше ужасена до смърт тъкмо преди да се разпадне.“