Дейвид Едингс - Магьоснически гамбит

— Гарион! — остро извика леля Поул, когато момъкът се обърна да погледне калната струя. — Гледай къде яздиш!

Той веднага насочи погледа си напред. Земята пред него изглеждаше съвсем обикновена.

— Върни се назад — каза тя. — Дурник, хвани юздите на коня на Релг.

Дурник изпълни нареждането й, а Гарион понечи да обърне коня си.

— Казах назад — повтори тя.

Конят на Гарион постави копитото на предния си крак върху привидно твърдата почва, ала то моментално потъна. Конят се дръпна рязко назад и затрепери. Гарион здраво опъна юздите и внимателно, стъпка по стъпка, се върна върху неподвижните скали на пътеката, която следваха.

— Плаващи пясъци — рече Силк и рязко пое дъх.

— Навсякъде около нас — съгласи се леля Поул. — Не се отклонявайте от пътеката.

Силк впери отвратен поглед в отпечатъка от копитото на коня на Гарион — то бързо изчезваше в плаващите пясъци.

— Колко са дълбоки? — попита драснианецът.

— Достатъчно, за да ни погълнат — отговори леля Поул.

Продължиха напред, като внимателно подбираха пътя си сред мочурищата и плаващите пясъци; спираха често, защото още гейзери — някои изхвърлящи тиня, други пяна, трети вряща вода — изригваха високо във въздуха. Чак късно следобед стигнаха твърда земя. Всички бяха изтощени.

— Ще минаваме ли през още такива места? — попита Гарион.

— Не — отговори Белгарат. — Те са разположени само край южния край на Езерото.

— Не може ли човек просто да ги заобиколи? — попита Мандорален.

— Отнема много повече време, пък и тресавището разколебава преследвачите.

— Какво е това? — извика изведнъж Релг.

— Кое? — попита го Барак.

— Чух нещо пред нас — като че ли падаха камъни.

Гарион усети как някаква бърза вълна докосва лицето му и разбра, че леля Поул проучва местността пред тях със своя ум.

— Мурги — каза тя.

— Колко са? — попита Белгарат.

— Шестима плюс един кролим. Направили са засада и ни очакват точно зад хребета.

— Само шестима? — възкликна Мандорален и в гласа му се промъкна нотка на разочарование.

— Малко развлечение, а? — усмихна се Барак.

— Ставаш също толкова лош като него — каза Силк на огромния черек.

— Мислиш ли, че трябва да изготвим някакъв план, графе? — попита Мандорален червенобрадия черек.

— Не е нужно — отговори Барак. — Не и за шестима. Хайде да отидем и да ги разпердушиним.

Двамата войни излязоха начело и стиснаха дръжките на мечовете си.

— Залезе ли слънцето? — обърна се Релг към Гарион.

— Тъкмо залязва.

Релг сне едното покривало от очите си, а после смъкна и плътния тъмен плат под него. Трепна, примижа и почти затвори големите си очи.

— Ще ги нараниш — Каза му Гарион. — Дръж ги покрити, докато стане съвсем тъмно.

— Може би ще ми се наложи да използвам очите си тъкмо сега — отвърна Релг. После всички поеха към хребета, където ги очакваше засадата на мургите.

Този път мургите действаха без никакво предупреждение. Изскочиха иззад голяма купчина черни скали и се спуснаха в галоп право срещу Мандорален и Барак. Размахваха саби. Ала двамата войни бяха предупредени и ги очакваха. Мандорален измъкна меча си от ножницата, пришпори коня си срещу един от нападателите, вдигна се на стремената и нанесе могъщ удар, разсичайки главата на противника си с тежкото острие. Конят на мурга тежко падна назад и се строполи върху умиращия си ездач. Барак съсече друг мург и го събори от седлото с три неотразими удара, като оплиска с червена кръв пясъка и скалите наоколо.

Трети мург заобиколи в гръб Мандорален и го удари, ала оръжието му издрънча, без да нарани рицаря, плъзгайки се по стоманената броня. Мургът отчаяно вдигна меча си, за да нанесе нов удар, ала се вцепени и се свлече от седлото, защото умело метнатата кама на Силк потъна във врата му, точно под ухото.

Иззад скалите излезе облечен в тъмни одежди кролим с лъскава стоманена маска. Гарион ясно видя как ликуването му преминава в изумление, когато жрецът осъзна, че Барак и Мандорален неуморно, без да бързат, съсичат войните му на парчета. Кролимът изопна тялото си и Гарион разбра, че той съсредоточава волята си, за да нанесе удар. Ала вече беше прекалено късно. До него вече се беше изправил Релг. Мускулестите му ръце сграбчиха кролима, вдигнаха го и после улгосът започна да го блъска в близката скала.

Отначало изглеждаше, че Релг само притиска кролима към скалата, докато останалите дойдат на помощ, ала действителното положение беше различно. Скалата започна леко да блести.