Дейвид Едингс - Магьоснически гамбит

— Какво стана с настинката, която те измъчваше?

— Мисля, че не успя да премине през скалата. Когато изнесох Силк, беше изчезнала.

Тя го погледна съвсем сериозно и каза:

— Не бях помисляла за това. Никой никога не е успявал да излекува настинка.

— Всъщност настинката не е нещо сериозно, Поулгара — каза Силк малко огорчено. — Гарантирам ти, че минаването през скали никога няма да стане популярно лекарство.

Бяха им необходими четири дни, за да прекосят планините. След това достигнаха огромна низина, която Белгарат наричаше Пустошта на Мургос. Половин ден се спускаха по стръмния базалтов склон, докато се доберат до черния пясък на низината.

— Какво е предизвикало тази огромна вдлъбнатина? — попита Мандорален и огледа безплодния простор, осеян с овъглени скали, черен пясък и участъци, покрити с мръсносива сол.

— Тук някога имаше море — отговори Белгарат. — Когато Торак разцепи света, катаклизмите откъснаха източния му бряг и водата се изля по нанадолнището.

— Това си е струвало да се види — рече Барак.

— По това време мислехме за съвсем други неща.

— Какво е това? — попита тревожно Гарион и посочи нещо, което стърчеше в пясъка пред тях. Беше огромна глава с дълга острозъба муцуна. Очните кухини, големи колкото ведра, зееха злобно срещу тях.

— Не мисля, че тази твар има име — спокойно отговори Белгарат. — Те живееха в морето, преди да изтече водата. Мъртви са от хиляди години.

От морското чудовище бе останал само скелетът. Ребрата му бяха огромни като греди, а избелелият череп беше колкото кон. Мандорален, отново с броня и шлем, се взря в черепа и измърмори:

— Страховито създание.

— Погледни му само зъбите — рече Барак и гласът му трепна, изпълнен със страхопочитание. — Може да разкъса човек на две само с едно гризване.

— Имаше такива случаи — каза Белгарат. — После хората се научиха да избягват това място.

Бяха изминали само няколко левги сред пустошта, когато вятърът се засили. Черните дюни се раздвижиха, пясъкът жилеше лицата на пътешествениците.

— По-добре да се скрием — изкрещя Белгарат. — Пясъчната буря е страшно нещо.

— Има ли наоколо пещери? — обърна се Дурник към Релг.

Релг поклати глава.

— Не можем да използваме нито една. Всички са пълни с пясък.

— Ето там! — каза Барак и посочи купчина скали. — Ще сме на завет. Скалите ще спират вятъра.

— Не! — изкрещя Белгарат. — Трябва да сме от страната на вятъра. Пясъкът ще се натрупа зад скалите и може да ни погребе живи.

Стигнаха до скалната грамада и слязоха от конете. Дрехите им плющяха на вятъра, черният пясък се издигаше на огромни вълни през цялата пустош.

— Този заслон е лош, Белгарат — изрева Барак. — Колко време продължава така?

— Ден, два, понякога цяла седмица.

Дурник се наведе, взе парче скала, огледа го внимателно и каза:

— Скалата се е нацепила. Тези късове ще се задържат един върху друг. Можем да построим стена, зад която ще се подслоним.

— Ще ни отнеме доста време — възрази Барак.

— Имаш ли някаква друга работа?

До вечерта бяха издигнали стената до височината на раменете си. После закрепиха отгоре платнищата на палатките — вързаха ги и за стената, и за каменната грамада, и успяха да се отърват от най-страшните напори на вятъра. Беше доста претъпкано, защото трябваше да приберат в заслона и конете, ала поне не останаха на открито сред бурята.

Останаха цели два дни притиснати един към друг в тесния заслон. Вятърът свиреше бясната си пронизителна песен, а изопнатият брезент на палатките плющеше над главите им. Когато вятърът накрая се измори да духа и черният пясък бавно започна да се укротява, тишината им се стори едва ли не потискаща.

Когато излязоха, Релг хвърли кратък поглед наоколо, после падна на колене и започна отчаяно да се моли. Прочистващото се небе над тях беше ярко, мразовито синьо.

— Няма страшно, Релг — каза Гарион и посегна да го потупа по рамото.

— Не ме докосвай! — викна Релг и продължи да се моли.

— Често ли се извиват такива бури? — попита Силк.

— Сега е сезонът им — отговори Белгарат.

— Очарователно — кисело каза Силк.

Изведнъж сякаш от сърцето на земята се разнесе тътнещ плътен звук и пясъчната пелена се надигна към небето.

— Земетресение! — остро ги предупреди Белгарат. — Изведете конете!

Дурник и Барак се втурнаха в заслона и изкараха животните далеч от треперещата стена.

След няколко секунди трусовете намаляха.

— Ктучик ли предизвиква това? — попита Силк. — Нима ще се бори с нас чрез земетресения и пясъчни бури?