Дейвид Едингс - Магьоснически гамбит

— Защо Таур Ургас ти заповяда да напуснеш станцията? — попита Барак.

— Утре ще има много тежък нещастен случай. Таур Ургас незабавно ще изпрати извиненията си до Ран Боруни — нещо за неопитни войски, които преследвали банда разбойници и взели честните търговци за бандити. Ще предложи да заплати обезщетение и нещата ще се загладят. Думата „плащане“ е магическа, когато човек има работа с толнедранци.

— Нима възнамерява да изтреби целия лагер? — изуми се Барак.

— Точно така. Иска да изчисти всички западняци от Ктхол Мургос и смята, че няколко нещастни случая прекрасно ще му свършат работа.

Релг стоеше настрана, големите му очи проблясваха замислено. Изведнъж той дойде до Ярблек и попита:

— Можеш ли да ми кажеш точно къде се намира ямата, където е затворен нашият приятел?

— Няма смисъл — каза му Ярблек. — около ямата има цяла дузина пазачи. Силк се ползва с особена репутация и Таур Ургас не иска той да избяга.

— Ти само ми покажи — настоя Релг.

Ярблек сви рамене.

— Ние тук се намираме на северния склон на хълма. — Той очерта лагера и Пътя на керваните. — Станцията за провизии е тук. — Надракът посочи с камата си. — Ямата е точно зад нея, в подножието на големия хълм на южната страна.

— Какви са стените на ямата? Копана ли е, или естествена?

— Има ли някакво значение?

— Необходимо ми е да узная.

— Не съм забелязвал никакви следи от инструменти — отговори Ярблек. — Вероятно е някаква естествена дупка в скалата.

— Ами хълмът зад ямата? Скалист ли е, или от пръст?

— В по-голямата си част е скала. Цялата отвратителна държава Ктхол Мургос е предимно скалиста, нали знаеш.

— Благодаря ти — рече учтиво Релг.

— Няма да можеш да изкопаеш тунел до него, ако си наумил такова нещо — рече Ярблек, изправи се и изтупа пясъка от полите на палтото си. — А дори и да можеш, няма време.

Очите на Белгарат се бяха присвили — явно му бе хрумнала някаква мисъл.

— Благодаря ти, Ярблек — каза той. — ти си истински приятел.

— Бих направил всичко, за да подразня мургите — рече надракът. — Пък и ми се щеше да направя нещо в памет на Силк.

— Още не го отписвай от тефтера на приятелите си.

— Боя се, че няма много надежда. Е, аз ще тръгвам. Хората ми ще се пръснат, ако не съм наблизо да ги наглеждам.

— Ярблек — рече Барак и протегна десницата си. — Някой ден трябва да се съберем и да си допием.

Ярблек се засмя и разтърси ръката му. После се обърна и сграбчи леля Поул в груба прегръдка.

— Ако някой ден тези алорни ти омръзнат, момичето ми, палатката ми е винаги отворена за тебе.

— Ще го имам предвид, Ярблек — скромно рече тя.

— Късмет! — рече им Ярблек. — Ще ви чакам до полунощ. — След това се обърна и тръгна надолу по каменистата клисура.

— Този човек е добър — подхвърли Барак. — Струва ми се, че наистина започвам да го харесвам.

— Трябва да направим план как да освободим принц Келдар — заяви Мандорален и се зае да измъква бронята и доспехите си от един вързоп. — Ако всичко друго се провали, ще трябва да ги нападнем.

— Пак се връщаш към лошите си навици, Мандорален — каза Барак.

— Въдете спокойни за Силк — съобщи им Белгарат.

Барак и Мандорален се вторачиха в него.

— Прибери си доспехите и бронята, Мандорален — каза старецът. — Няма да имаш нужда от тях.

— А кой ще измъкне Силк? — попита Барак.

— Аз — тихо отвърна Релг. — Още колко време остава, докато мръкне?

— Около час. Защо?

— Необходимо ми е малко време да се подготвя.

— Имаш ли някакъв план? — попита Дурник.

Релг сви рамене.

— Няма нужда от план. Просто ще заобиколим, докато се озовем зад хълма от другата страна на лагера, ще отида да изведа нашия приятел и след това ще тръгнем.

— Просто така? — попита Барак.

— Горе-долу. Моля, извинете ме. — И Релг понечи да се отдалечи.

— Хей, почакай минутка. Няма ли да е по-добре ние с Мандорален да дойдем с тебе?

— Не бихте могли да ме последвате — каза им Релг, изкачи се няколко крачки нагоре по клисурата и след миг го чуха как мърмори молитвите си.

— Нима мисли, че може да измъкне Силк от тази яма? — В гласа на Барак се долавяше отвращение.

— Не — отвърна Белгарат. — Той ще премине направо през хълма и ще изнесе Силк. Заради това задава на Ярблек толкова много въпроси.

— Какво ще направи?

— Нали го видяхте в Пролгу — когато пъхна ръката си в скалата?

— Е, да, но…

— Това за него е съвсем лесно, Барак.

— Ами Силк? Как ще пренесе Силк през скалите?