Дейвид Едингс - Магьоснически гамбит

Белгарат въздъхна — бавно, дълбоко, с облекчение.

— Това все пак е нещо.

— Изглежда, че Таур Ургас го познава — продължи Барак. — Останах с впечатление, че Силк е направил нещо много обидно за краля, а Таур Ургас има вид на човек, който не прощава на враговете си.

— Къде са го затворили? — попита Дурник. — Дали можем да се доберем до него?

— Не знаем — отвърна Гарион. — Известно време всички приказваха, после няколко войници го повлякоха към сградата. Не видяхме къде са го завели после.

— Началникът на станцията спомена нещо за някаква яма — обади се Барак.

— Трябва да направим нещо, татко — каза леля Поул.

— Зная, Поул. Ще измислим нещо. — Белгарат отново се обърна към Барак. — Колко войници е довел Таур Ургас?

— Най-малко два полка. В станцията буквално гъмжи от мурги.

— Можем да го измъкнем чрез транслокация, татко — предложи леля Поул.

— Разстоянието е прекалено голямо, Поул — възрази той. — Освен това не знаем точно къде е затворен.

— Аз ще разбера. — Тя посегна да разкопчее пелерината си.

— По-добре почакай да се стъмни — каза старецът. — В Ктхол Мургос няма много кукумявки и на дневната светлина ще привлечеш вниманието им. Водеше ли Таур Ургас кролими? — попита той Гарион.

— Мисля, че видях двама.

— Това ще усложни нещата. Транслокацията вдига страшен шум. Таур Ургас ще ни преследва буквално по петите, когато тръгнем.

— Имаш ли някакво друго предложение, татко? — попита леля Поул.

— Чакай да помисля — отговори той. — Тъй или иначе не можем да направим нищо, докато не се стъмни.

Тихо изсвирване долетя някъде откъм долния край на клисурата.

— Кой е? — Ръката на Барак посегна към меча.

— Хей, алорни! — Шепотът беше нисък и дрезгав.

— Струва ми се, че е надракът Ярблек — рече Мандорален.

— Откъде е разбрал, че сме тук? — попита Барак.

Разнесе се хрущящ шум от стъпки в чакъла и след малко Ярблек се появи. Кожената му шапка бе нахлупена ниско над челото, а яката на филцовото му палто беше вдигната около ушите.

— Знаех си, че сте тук — въздъхна той облекчено.

— Сам ли си? — Гласът на Барак беше натежал от черни подозрения.

— Разбира се, че съм сам — изсумтя Ярблек. — Казах на слугите да лягат. Вие сигурно сте тръгнали много прибързано, нали?

— Хич и не пожелахме да останем, за да поднесем приветствията си на Таур Ургас — отговори Барак.

— Добре сте направили. Щеше да е страшно трудно да ви измъкна от бъркотията долу. Преди да ме пуснат, мургите провериха всичките ми хора, за да са сигурни, че всички са надраки. Силк е в ръцете на Таур Ургас.

— Знаем — каза Барак. — Как ни намери?

— Не сте забили колчетата на гърба на палатката ми, а пък този хълм е най-близкото укритие от тази страна. Досетих се каква посока бихте избрали. Освен това тук-там бяхте оставили следи, които потвърдиха догадката ми. — Грубото лице на надрака беше сериозно и изобщо не му личеше, че цял ден е пил. — Трябва да ви помогна да се измъкнете оттук — рече той. — Таур Ургас скоро ще пусне патрули, а вие се намирате почти в скута му.

— Първо трябва да спасим нашия другар — каза Мандорален.

— Силк ли? По-добре забравете за това. Боя се, че старият ми приятел вече е хвърлил последния чифт зарове в живота си. — Надракът въздъхна. — Аз също го харесвах.

— Не е мъртъв, нали? — Гласът на Дурник потрепваше от болка.

— Още не е — отговори Ярблек. — Но Таур Ургас възнамерява да го екзекутира утре, при изгрев слънце. Дори не можах да се добера до онази яма; иначе щях да му хвърля кама, за да си пререже вените. Страхувам се, че последната сутрин в живота му ще бъде ужасна.

— Защо се опитваш да ни помогнеш? — рязко го попита Барак.

— Извини го, Ярблек — намеси се леля Поул. — Той не е запознат с надракските обичаи. — Тя се обърна към Барак. — Той те покани в своята палатка и ти предложи от своята бира. Така ти ще бъдеш негов брат, докато утре слънцето изгрее.

— Ти, изглежда, ни познаваш твърде добре, момиче — усмихна й се Ярблек. — Тъй и не успях да видя танца ти, обаче.

— Може би някой друг път — отговори тя.

— Може би. — Той клекна и измъкна кама с извито острие изпод палтото си. После заглади пясъка и започна бързо да рисува с върха на камата. — Мургите ще ме наблюдават — каза той, — затова не е възможно да кажа, че сте от моята група. Най-доброто е да чакате тук. Ще мина на около миля на изток по Пътя на керваните и ще спра. Щом се стъмни, ще се измъкнете оттук и ще ме настигнете. После все нещо ще измислим.