Дейвид Едингс - Магьоснически гамбит

— Направих каквото заповядахте, скъпи кралю — отговори началникът на станцията с раболепен поклон, измъкна някакъв свитък от ръкава си и го подаде на своя владетел.

Таур Ургас разгъна свитъка и го погледна.

— Ярблек от Гар ог Надрак да дойде при мен — изрева един офицер от свитата на краля.

Ярблек пристъпи няколко крачки напред.

— Ааа, братовчеде от север — каза студено Таур Ургас.

— Ваше величество — отвърна Ярблек и се поклони.

— Ще бъде добре, ако си тръгнеш оттук, Ярблек — каза кралят. — Войниците ми имат строги заповеди и някои може да не разпознаят приятеля ангарак, обзети от нетърпение да изпълнят моите повели. Не мога да гарантирам твоята сигурност, ако останеш тук, и ще ми бъде тъжно, ако ти се случи нещо неприятно.

Ярблек отново се поклони.

— Аз и слугите ми веднага ще напуснем, ваше величество.

— Ако са надраки, имат разрешението ми да напуснат — заяви кралят. — Ала всички чужденци трябва да останат. Свободен си, Ярблек.

— Мисля, че се измъкнахме тъкмо навреме — измърмори Барак.

В този момент един мъж с ръждясала ризница, върху която беше облякъл мръсно кафяво палто, излезе от станцията. Беше небръснат; бялото на едното му око проблясваше кривогледо встрани.

— Брил! — възкликна Гарион. Очите на Барак станаха ледени.

Брил се поклони на Таур Ургас с неочаквана грация и каза:

— Здравей, могъщи кралю. — Тонът му беше неутрален, в него не се долавяха нотки нито на уважение, нито на страх.

— Какво правиш тук, Кордоч? — студено попита Таур Ургас.

— Дошъл съм по работа на своя господар, кралю на ужаса — отвърна Брил.

— Каква работа може да има Ктучик в място като това?

— Нещо лично, велики кралю — отговори уклончиво Брил.

— Бих искал да знам какво става с теб и с останалите дагаши, Кордоч. Кога се върна в Ктхол Мургос?

— Преди няколко месеца, кралю. Ако знаех, че се интересуваш, щях да изпратя съобщение. Хората, с които моят господар ми повелява да се справя, знаят, че ги следя, така че движенията ми не са никаква тайна.

Таур Ургас рязко се засмя — къс смях, в който нямаше никаква топлина.

— Остаряваш, Кордоч. Повечето дагаши досега щяха да са приключили с тази работа.

— Тези са малко особени — сви рамене Брил. — Ала наистина не би трябвало да ми отнемат толкова време. Е, играта почти свърши. Всъщност, кралю, имам подарък за теб. — Той щракна с пръсти и двама от неговите хора излязоха от сградата. Влачеха някакъв мъж. По туниката на пленника имаше кръв, главата му беше увиснала, като че ли беше в безсъзнание. Дъхът на Барак просъска между стиснатите му зъби.

— Помислих си, че може би ще искаш да се позабавляваш, твое величество.

— Аз съм кралят на Ктхол Мургос, Кордоч — студено отговори Таур Ургас. — Твоето отношение никак не ми е забавно, пък и нямам навик да върша черната работа на дагашите. Ако искаш, убий го сам.

— Едва ли бих сметнал това за черна работа, кралю — изрече Брил със зла усмивка. — С този мъж сте стари приятели. — Кривогледият сграбчи грубо косата на затворника и вдигна главата му, та кралят да го види.

Мъжът беше Силк. Лицето му беше бледо, на челото му имаше дълбока рана.

— Това е драснианският шпионин Келдар — самодоволно се усмихна Брил. — Давам ти го като подарък, кралю.

Таур Ургас се усмихна, очите му блеснаха със зловещо удоволствие.

— Великолепно — изрече той. — Ти спечели благодарността на своя крал, Кордоч. Твоят подарък е безценен. — Усмивката му стана още по-широка. — Принц Келдар — рече той, едва ли не мъркайки. — Откога чакам да ми паднеш в ръцете. Имаме много сметки за уреждане, нали?

Силк като че ли отвърна на погледа на краля, ала Гарион не можеше да е сигурен дали дребничкият му приятел е дошъл на себе си в достатъчна степен, за да осъзнава какво става с него.

— Ще трябва да поизчакаме, благородни принце на Драсния — рече злорадо Таур Ургас. — Искам специално да си помисля какво ще бъде твоето последно забавление, пък и ми се ще да съм сигурен, че ще си в съзнание, за да можеш да му се насладиш. Смятам, че заслужаваш нещо изключително — бавна смърт — и в никакъв случай не бих желал да те разочаровам, като прибързам да ти отнема живота.

— Хванали са Силк — тихо съобщи Барак на господин Улф. — Брил е там. Изглежда, че той и неговите хора са пленили Силк. Предадоха го на Таур Ургас.

Белгарат бавно се изправи. Лицето му изглеждаше болно от мъка.

— Той… — Старецът замълча.

— Не — отговори Барак. — Още е жив. Изглежда, са го мъчили, но е добре.