Дейвид Едингс - Магьоснически гамбит

Всички си взеха чаши и насядаха до Ярблек.

— Щях да ви налея както подобава на гостоприемен домакин — каза Ярблек, — но много ми треперят ръцете и разливам. Наливайте си сами.

Бирата на Ярблек беше много тъмна и имаше богат, почти плодов аромат.

— Интересен вкус — учтиво вметна Барак.

— Моят пивовар нарязва в бъчвите сушени ябълки — обясни надракът. — Те поемат част от тръпчивостта. — Той се обърна към Силк. — Мислех, че не харесваш мургите.

— Не ги харесвам.

— Какво търсиш тогава в Ктхол Мургос!

Силк сви рамене.

— Тук съм по работа.

— Чия работа? Твоя или на крал Родар?

Силк му намигна.

— Така си и мислех. В такъв случай ти желая късмет. Дори бих предложил да ти помогна, но вероятно е по-добре да не си пъхам носа дето не ми е работа. Мургите се съмняват в нас повече отколкото във вас, алорните — не че наистина ги обвинявам. Всеки надрак, който носи с достойнство това име, би се отклонил на десет левги от пътя си, ако има възможност да пререже гърлото на някой мург.

— Твоята привързаност към вашите братовчеди трогва сърцето ми — ухили се Силк.

Ярблек се намръщи.

— Братовчеди ли! Ако ги нямаше кролимите, щяхме да изтребим цялата им студенокръвна раса още преди няколко поколения. — Той си сипа още една чаша бира, вдигна я и викна: — По дяволите мургите!

— Смятам, че намерихме нещо, за което можем да пием заедно — рече Барак с широка усмивка. — По дяволите мургите!

— И дано по задника на Таур Ургас избият циреи — добави Ярблек, изпи чашата, наля още една и отново я гаврътна на един дъх. — Малко съм пиян — призна надракът.

— Никога нямаше да се досетим — каза леля Поул.

— Харесвам те, момиче — ухили й се Ярблек. — Ще ми се да можех да те купя. Знаеш ли, нямаше да ми избягаш след първата нощ.

— Сигурно — отвърна леля Поул с усмивка. — Това създава лоша репутация на жената, нали разбираш.

— Ама много си права — съгласи се Ярблек, примигна и тъжно поклати глава. — Та както ви казах — продължи той, — малко съм пийнал. Може би въобще не трябва да приказвам за това, но сега не е време западняците да ходят в Ктхол Мургос — особено пък алорни. Напоследък дочувам странни неща. В Рак Ктхол се разнесе слух, че страната на мургите ще бъде прочистена от чужденците. Таур Ургас носи короната и изпълнява ролята на крал в Рак Госка, ала старият кролим в Ктхол Мургос държи сърцето на Таур Ургас в ръката си. Кралят на мургите добре знае, че ако Ктучик стисне само веднъж, тронът му ще остане празен.

— Десетина левги на запад оттук срещнах един толнедранец, който ми каза същото — каза сериозно Силк. — Съобщи ми, че търговците от запада масово били арестувани по фалшиви обвинения.

Ярблек кимна.

— Това е само първата стъпка. Човек винаги може да предскаже какво ще направят мургите — те имат толкова слабо въображение. Таур Ургас все още не е напълно готов открито да нанесе обида на Ран Боруни, като изколи всички западни търговци в кралството, ала скоро и това ще стане. Вероятно Рак Госка вече е затворен град и Таур Ургас може да съсредоточи вниманието си върху покрайнините на държавата. Предполагам, че тъкмо затова идва тук.

— Какво! — Лицето на Силк видимо пребледня.

— Мислех, че знаеш — рече Ярблек. — Таур Ургас се движи в боен марш към границата, следван от цяла армия. Предполагам, че възнамерява да я затвори.

— На какво разстояние оттук се намира? — попита Силк.

— Казаха ми, че вече бил наблизо — отговори Ярблек. — Какво има?

— Имаме някои неуредени сметки — бързо отговори Силк и уплашено скочи. — Не бива да съм тук, когато пристигне.

— Къде ще ходиш? — бързо го попита Белгарат.

— На някое сигурно място. Ще ви намеря. — И той изхвърча от палатката. След малко чуха топуркане на копита.

— Да отида ли с него? — обърна се Барак към Белгарат.

— Никога не можеш да го стигнеш.

— Чудя се какво ли е направил на Таур Ургас — рече замислено Ярблек, после се изкикоти. — Сигурно е било нещо ужасно, ако съдим по това как изфуча оттук.

— Дали ще е безопасно да се отклони от Пътя на керваните? — попита Гарион. Беше си спомнил лешоядите и ужасния им пир край пътя.

— Не се тревожи за Силк — уверено отговори Ярблек.

В далечината се разнесе бавно, отмерено туптене. Ярблек с омраза присви очи и изръмжа:

— Изглежда, че Силк изчезна точно навреме.

Туптенето стана по-високо и се превърна в глухо отекващ гръм. Съвсем смътно сред този шум се чуваше подобно на стон пеене, подето от стотици гласове.