Дейвид Едингс - Магьоснически гамбит

— Защото беше осъден на смърт и побит на кол — отговори Калвор и потрепера. — Войниците ни подбраха и ни накараха да гледаме. Беше ужасно.

Силк се намръщи.

— И няма никаква вероятност обвиненията да бъдат истински?

— Той беше седемдесет и три годишен, Амбар — повтори Калвор. — Обвинението очевидно беше изфабрикувано. Ако не знаех какво печели Таур Ургас от нас, щях да предположа, че кралят на мургите се опитва да изхвърли всички западни търговци от Ктхол Мургос. Рак Госка вече не е безопасно място.

Силк направи гримаса.

— Кой би могъл да каже какво мисли Таур Ургас?

— Той печели от всяка сделка в Рак Госка. Трябва да е луд, за да ни изхвърли съзнателно от града.

— Срещал съм Таур Ургас — мрачно каза Силк. — Здравият разум не е сред неговите недостатъци. — Драснианецът се огледа отчаяно. — Вложих всичко, което притежавам, плюс всичко, което успях да взема на заем, в това начинание. Ако сега се върна, ще бъда разорен.

— Можете да поемете на север, след като преминете през планините — предложи Калвор. — Прекосете реката при Мишрак ак Тул и отидете в Тул Марду.

Силк се намръщи.

— Ненавиждам да търгувам с тули.

— Има още една възможност — добави толнедранецът. — Нали ви е известно къде е средата на пътя между Тол Хонет и Рак Госка?

Силк Кимна.

— Там открай време има станция за снабдяване с провизии на мургите — храна, резервни коне и други неща от първа необходимост. Както и да е, откакто започнаха неприятностите в Рак Госка, неколцина предприемчиви мурги се установиха там и сега купуват стоките на цели кервани — заедно с конете и всичко останало. Цените не са така привлекателни, както в Рак Госка, ала все пак има шанс за някаква печалба и не е необходимо да се излагате на опасност, за да я приберете в джоба си.

— Но в такъв случай ще остана без стоки за обратното пътуване — възрази Силк. — Половината от печалбата се губи, ако не докараш нищо за продан в Тол Хонет.

— Но ще запазите живота си Амбар — изрече многозначително Калвор и пак се огледа нервно, сякаш очакваше някой да го арестува. — Аз няма да се върна в Ктхол Мургос — твърдо заяви той. — Като всеки нормален човек бих поел рискове в името на добрата печалба, ала не бих предприел повторно пътуване до Рак Госка срещу всичкото злато на света.

— Какво е разстоянието до станцията за провизии? — попита Силк, видимо разтревожен.

— Вече трети ден, откакто тръгнахме оттам — отговори Калвор. — На добър път, Амбар — каквото и да решиш да правиш. Трябва да тръгваме. Искам да измина още няколко левги преди да дойде време за нощуване. В Толнедранските планини може и да има сняг, но поне ще съм се измъкнал от Ктхол Мургос и от юмрука на Таур Ургас.

Южният път на керваните лъкатушеше сред безводни долини, разположени в посока изток-запад. Заобикалящите ги върхове бяха високи — вероятно по-високи от планините на запад, ала единствено най-горните части на склоновете бяха едва-едва покрити със сняг. Облаците над главите им придаваха на небето мръсносивкав цвят, ала влагата, която носеха, не попадаше в тази изсъхнала пустош от пясък, скали и хилави тръни. Макар че не валеше сняг, студът бе не по-малко смразяващ. Вятърът непрекъснато духаше и срязваше като нож.

Пътешествениците яздеха на изток с много добра скорост.

— Белгарат — рече Барак през рамо. — На онзи хребет пред нас има един мург — малко на юг от пътя.

— Виждам го.

— Какво прави?

— Наблюдава ни. Но няма да предприеме нищо, докато се движим по Пътя на керваните.

— Те винаги наблюдават по този начин — заяви Силк. — Мургите обичат да следят всичко в кралството си.

— Онзи толнедранец — Калвор — подхвана Барак, — смяташ ли, че преувеличава?

— Не — отговори Белгарат. — Мисля, че Таур Ургас дири благовиден предлог да затвори Пътя на керваните и да изхвърли всички западняци от Ктхол Мургос.

— Защо? — попита Дурник.

Белгарат сви рамене.

— Предстои война. Таур Ургас знае, че много от търговците, които се движат по този маршрут до Рак Госка, са шпиони. Той скоро ще докара на север армии от юг и желае да запази числеността и движенията им в тайна.

— Каква ли пък армия може да бъде събрана от такова пусто и необитаемо кралство? — попита Мандорален.

Белгарат обходи с поглед високата студена пустиня.

— Това е само малка част от Ктхол Мургос. Страната се простира на хиляди левги на юг. Там има градове, които никой човек от запада не е виждал — дори не знаем имената им. Тук, на север, мургите играят много сложна игра, за да скрият истинския Ктхол Мургос.