Дейвид Едингс - Магьоснически гамбит

Скоро навлязоха в територията на Ктхол Мургос и незабавно се понесоха в галоп. След като изминаха около една левга, Релг понечи да спре коня си.

— Не сега, Релг — каза му рязко Белгарат. — По-късно.

— Но…

— УЛ е търпелив бог. Той ще почака. Продължавай напред.

Яздеха в галоп сред безплодната равнина към Пътя на керваните, пелерините им плющяха в мразовития вятър. Късно следобед стигнаха до целта си. Южният път на керваните не беше път в истинския смисъл на думата, ала вековете, изпълнени с пътешествия, бяха утвърдили категорично неговите очертания. Силк се огледа със задоволство и каза:

— Успяхме. Сега отново ставаме честни търговци и никой мург на света няма да посмее да се изпречи на пътя ни. — Драснианецът обърна коня си на изток и ги поведе, придавайки си изключително самоуверен вид. Изправи рамене и надуто започна да вири нос и Гарион разбра, че Силк се подготвя вътрешно за новата си роля. Когато срещнаха един добре пазен керван на толнедрански търговец, поел на запад, Силк беше приключил превъплъщаването си и поздрави търговеца с приятелския тон, типичен за човек с този занаят.

— Добър ви ден, достопочтени велики търговецо — обърна се той към толнедранеца, отчитайки знаците, разкриващи ранга на неговия събеседник. — Ако сте в състояние да ми отделите минутка, бихме могли да обменим информация за положението по пътя. Вие идвате от изток, а аз тъкмо пристигам от земите на запад оттук. Този обмен може да се окаже благотворен и за двама ни.

— Прекрасна идея — съгласи се толнедранецът.

Достопочтеният велик търговец беше набит мъж с високо чело, облечен в обшита с кожи пелерина, плътно загърната около тялото му, за да го предпазва от ледения вятър.

— Името ми е Амбар — заяви Силк. — Амбар от Коту.

Толнедранецът кимна, учтиво изразявайки почтителното си отношение към човека насреща.

— Калвор — представи се той. — От Тол Хорб. Избрали сте тежък сезон за пътуване на изток, Амбар.

— Какво да се прави, нужда — каза Силк. — Паричните ми възможности са ограничени, а цените на квартирите през зимата в Тол Хонет щяха да глътнат и малкото, което имам.

— Хонетите са ненаситници — съгласи се Калвор. — Ран Боруни още ли е жив?

— Беше, когато напуснах града.

Калвор направи гримаса.

— И караниците кой ще наследи трона продължават?

Силк се засмя.

— О, да.

— Онази свиня Кадор от Тол Вордю още ли продължава да бъде силната личност?

— Разбрах, че за Кадор настанали тежки времена. Дочух, че направил опит да отнеме живота на принцеса Се’недра. Предполагам, че императорът ще предприеме мерки, за да го изличи от списъка на поданиците си.

— Каква прекрасна новина — рече Калвор и лицето му светна.

— Как е пътят на изток? — попита Силк.

— Няма много сняг — отговори Калвор. — Разбира се, в Ктхол Мургос никога няма. Много безводно кралство. Но е студено. В проходите е направо мразовито. Ами как е в планините в източна Толнедра?

— Когато минахме оттам, валеше сняг.

— Точно от това се страхувах — рече Калвор мрачно.

— Вероятно щеше да е по-добре, ако бях те изчакали до пролетта, Калвор. Най-тежката част от пътешествието тепърва ви предстои.

— Трябваше да се махна от Рак Госка. — Калвор се огледа, сякаш очакваше да види някой, който подслушва, и каза сериозно: — Направо си дирите белята, Амбар.

— О?

— Сега не е време да отивате в Рак Госка. Мургите са обезумели.

— Обезумели ли? — тревожно повтори Силк.

— Няма друго обяснение за поведението им. Арестуват честни търговци по най-незначителни обвинения, всеки, който пристига от запад, непрекъснато е следен. Не е време човек да заведе дама на това място.

— Сестра ми — представи я Силк, поглеждайки към леля Поул. — Тя вложи свои пари в предприятието ми, но няма доверие в мен. Настоя да ме придружи, за да е сигурна, че не я мамя.

— Лично аз не бих отишъл в Рак Госка — посъветва го Калвор.

— Притиснат съм отвсякъде — промърмори безпомощно Силк. — Пък и вече нямам друг избор, нали?

— Честно ще ти кажа каква е цената на човешкия живот в Рак Госка сега, Амбар. Един почтен търговец, когото познавам, беше обвинен, че е проникнал със сила в женските стаи в къщата на мурги.

— Е, и това се случва понякога. Жените на мургите се славят с красотата си.

— Амбар — рече Калвор огорчено. — Този човек беше на седемдесет и три години.

— Значи неговите синове могат да се гордеят с жизнеността му — засмя се Силк. — Но защо „беше“?