Дейвид Едингс - Магьоснически гамбит

Очите на Силк леко се разшириха, после той се ухили.

— Май разпознавам квиченето на едно крастава надракско куче — рече той достатъчно високо, за да бъде чут от мъжа в палатката.

Строен надрак с черно филцова палто и плътно прилепнала кожена шапка излезе с широки крачки от палатката. Очите му притежаваха особената ъгловатост, характерна за всички ангараки, ала за разлика от мъртвите погледи на мургите, в тях проблясваха приятелски искрици.

— Още ли не са те хванали, Силк? — попита той. — Бях сигурен, че досега все някой е успял да ти одере кожата.

— Виждам, че си пиян както винаги — злобно се подсмихна Силк. — От колко време си така насвяткан, Ярблек?

— Кой ли пък ги брои! — изсмя се надракът и се олюля. — Какво правиш в Ктхол Мургос, Силк? Мислех си, че тлъстият ти крал има нужда от теб в Гар ог Надрак.

— Станах прекалено известен по улиците на Яар Надрак — отговори Силк. — Стигна се дотам, че всички започнаха да ме избягват.

— И защо ли? — саркастично подметна Ярблек. — Какво толкова, че мамиш в сделките, че подправяш заровете, че си позволяваш разни неща със съпругите на честните хора и че си шпионин?

— Чувството ти за хумор е съкрушително както винаги, Ярблек.

— То е единственият ми недостатък — призна си пийналият надрак. — Слез от коня де, Силк. Ела в палатката ми да се напием. Доведи и приятелите си. — И след тези думи той с олюляване се прибра.

— Стар познат — бързо обясни Силк и скочи от седлото.

— Можем ли да му имаме доверие? — попита подозрително Барак.

— Не съвсем, но иначе е свестен. Наистина не е лош — за надрак. Знае всичко, което става наоколо, а ако се напие достатъчно, можем да измъкнем полезна информация.

— Ами да видим какво ще ни каже — рече Белгарат.

Слязоха от седлата и завързаха конете край палатката на надрака, после вкупом влязоха вътре. Подът и стените бяха покрити с дебели алени килими. Газена лампа висеше от хоризонталната подпора на покрива, един нажежен до червено мангал излъчваше вълни топлина.

Ярблек седеше с кръстосани крака на килима в дъното на палатката, сложил ръка върху голямо черно буре.

— Влизайте, влизайте — отсечено каза той. — Затваряйте бързо. Ще изскочи всичката топлина.

— Това е Ярблек — представи го Силк, — почтен търговец и всеизвестен пияница. Познаваме се от години.

— Моята палатка е на ваше разположение — безразлично изхълца Ярблек. — Тя много-много не струва, но се разполагайте. В оная купчина вехтории до седлото ми има чаши. Някои дори са чисти. Хайде всички да си пийнем.

— Това е госпожа Поул, Ярблек — представи я Силк.

— Хубава жена — отбеляза Ярблек и я изгледа нахално. — Извинявай, че не ставам, госпожо, но в момента съм малко замаян — може би е от храната.

— Разбира се — съгласи се тя с къса, суха усмивка. — Човек винаги трябва да внимава какво слага в стомаха си.

— Самият аз хиляда пъти съм си го повтарял. — Той я изгледа с премрежен поглед, когато тя махна качулката си и свали пелерината от раменете си, после каза: — Забележително красива жена, Силк. Дали не би си помислил да ми я продадеш?

— Не можеш да си позволиш да ме купиш, Ярблек — отвърна тя, без въобще да дава вид, че се е обидила.

Ярблек се вгледа в нея, след това избухна в смях.

— В името на носа на Едноокия! Обзалагам се, че няма да мога, пък и сигурно си скрила кама някъде под дрехите си. Ако се опитам да те открадна, ще ми разпориш тумбака, нали?

— Естествено.

— Каква жена! — изкикоти се Ярблек. — А можеш ли да танцуваш?

— Никога не си виждал такива танци през живота си, Ярблек — засмя се тя.

Очите на Ярблек пламнаха.

— Като се напием, ще ни потанцуваш ли?

— Ще видим — рече тя и в гласа й потрепна обещание.

Гарион беше изумен от нахалството, което си позволяваше този мъж. Беше очевидно, че Ярблек очаква жените да се държат тъкмо по този начин, ала Гарион се чудеше кога леля Поул е изучила така добре обичаите на надраките, че да реагира, без въобще ни най-малко да се смущава.

— Това е господин Улф — рече Силк и посочи Белгарат.

— Имената нямат значение — махна с ръка надракът. — Бездруго ще ги забравя. — Ала все пак изгледа проницателно всички от групата. — Всъщност — продължи той и гласът му прозвуча съвсем трезво — по-добре ще е въобще да не научавам имената ви. Човек не може да издаде онова, което не знае, а пък вие сте прекалено добре съставена компания, за да си навирате носовете в Ктхол Мургос с честни намерения. Донесете си чаши. Това буре е почти пълно, а имам и още едно, което се изстудява ей там зад палатката.