Дейвид Едингс - Магьоснически гамбит

— Стига! — остро изрече Гарион. — Ще се нараниш. Защо правиш всичко това?

— УЛ ми каза, че аз ще открия детето пред народа на Улго. Изтълкувах думите му, че той е обсипал тъкмо мен със специално благоволение.

— За какво дете приказваш?

— За детето. За новия горим. По такъв начин УЛ ръководи и закриля своя народ. Когато старият горим приключи своята мисия, УЛ поставя специален знак в очите на детето, което ще го наследи. Когато УЛ ми каза, че аз съм избран да посоча детето на Улго, аз разказах за това на другите, те започнаха да се отнасят с благоговение към мен и ме молеха да им приказвам с думите на УЛ. Аз виждах грях и поквара навсякъде около мен и ги отричах, и хората ме слушаха — ала думите бяха мои, не на УЛ. Заслепен от гордост, смятах, че говоря от името на УЛ. Пренебрегвах собствените си грехове и изобличавах греховете на другите. — Гласът на Релг беше натежал от фанатични самообвинения. — Аз съм измет — заяви той. — Долен мерзавец. УЛ трябваше да вдигне ръка срещу мен и да ме унищожи.

— Това е забранено — изрече Гарион, без да мисли.

— Кой има власт да забрани нещо на УЛ?

— Не зная. Зная само, че да унищожаваш е забранено дори на боговете. Това е първото нещо, което научаваме.

Релг го изгледа остро и Гарион осъзна, че е допуснал ужасна грешка.

— Нима ти знаеш тайните на боговете? — недоверчиво попита фанатикът.

— Фактът, че са богове, няма нищо общо с другото — отговори Гарион. — Това правило се отнася за всички.

Очите на Релг блеснаха с внезапно родила се надежда. Той коленичи, захлупи се по очи на земята и се примоли на момъка:

— Прости греховете ми.

— Какво?

— Достигнах голяма висота, за която бях недостоен.

— Сгрешил си — това е всичко. Просто не го прави повече. Моля те, стани, Релг.

— Аз съм лош и нечист.

— Ти ли?

— Имам нечисти помисли за жени.

Гарион, съвсем объркан, се изчерви.

— Всички си мислим такива неща понякога — рече той и нервно се изкашля.

— Моите мисли са грешни и порочни — изстена Релг. — Цял изгарям от тях.

— Сигурен съм, че УЛ разбира. Моля те, стани, Релг. Не трябва да го правиш.

— Молил съм се само с устните си, а не със сърцето и ума си.

— Релг…

— Търсех скрити пещери заради радостта от това, че ги намирам, а не защото ги посвещавах на УЛ. Така оскверних дарбата, дадена ми от Бога.

— Моля те, Релг…

Релг заблъска земята с ръце.

— Веднъж намерих една пещера, където ехото още пазеше гласа на УЛ. Но не казах за нея на другите, ами я задържах единствено за себе си.

Гарион започна да се тревожи. Фанатикът, изглежда, полудяваше.

— Накажи ме, Белгарион — започна да го умолява Релг. — Наложи ми тежко покаяние за моя позор.

Умът на Гарион беше кристално чист. Той знаеше точно какво трябва да каже:

— Не мога да сторя това, Релг — изрече сериозно той. — Не съм в състояние да те накажа — нито пък мога да ти простя. Ако си извършвал неща, каквито не би трябвало, това е въпрос между теб и УЛ. Щом смяташ, че е необходимо да бъдеш наказан, направи го сам.

Релг вдигна отчаяното си лице от земята и се взря в Гарион. После издаде задавен вик, изправи се несигурно и побягна с вой в тъмнината.

— Гарион! — В гласа на леля Поул звънна познатата остра нотка.

— Не съм сторил нищо — възрази по навик той.

— Какво му говори? — попита Белгарат.

— Ами той каза, че е направил най-различни грехове — обясни Гарион. — Искаше аз да го накажа и да му простя.

— Е?

— Ами не мога, дядо.

— И какво му е толкова трудното?

Гарион зяпна.

— Трябвало е да го поизлъжеш. Толкова ли е мъчно това?

— Да го излъжа? За такова нещо? — Гарион беше ужасен.

— Аз имам нужда от него, Гарион. А той няма да е в състояние да използва способностите си, ако е обезсилен от някаква религиозна истерия. Използвай ума си, момче.

— Не мога да го направя, дядо — упорито повтори Гарион. — Това е прекалено важно за него и аз не мога да го измамя.

— По-добре иди да го намериш, татко — рече леля Поул.

— Не сме приключили с този въпрос, момче — каза сърдито Белгарат и вдигна гневно показалец. След това, мърморейки ядосано, тръгна да дири Релг.

На Гарион изведнъж му стана съвсем ясно, че пътуването до Ктхол Мургос ще е дълго и неприятно.

Макар че лятото се задържа по-дълго в долините и равнините на Алгария, есента беше кратка. Виелиците и вихрушките, които ги бяха застигнали в планините над Марагор и сред върховете на Улго, подсказваха, че зимата ще дойде рано и ще бъде сурова. Нощите вече започваха да стават мразовити.