Дейвид Едингс - Магьоснически гамбит

Всички се приближиха към огъня.

— Хайде! — извика Дурник и всички започнаха да хвърлят пламтящи главни. Скалните вълци заскимтяха и се замятаха около Грул. Един от опърлените зверове, влуден от болка и уплаха, се опита да скочи срещу него, но елдракът отскочи с изумителна ловкост и го смаза с огромната си тояга.

— По-бърз е, отколкото мислех — рече Барак. — Трябва да внимаваме.

— Бягат! — изкрещя Дурник, хвърляйки поредната пламтяща главня.

Глутницата наистина се бе втурнала в паническо бягство към гората, изоставяйки вбесения Грул сам на брега на реката. Той още продължаваше да блъска покритата със сняг земя с тоягата си.

— Ела да се биеш! — изрева отново той. — Ела да се биеш!

— Най-добре да почваме — напрегнато изрече Силк. — Той се вбесява все повече. След минутка ще прескочи при нас.

Мандорален мрачно кимна и се обърна, за да възседне бойния си кон.

— Хайде да му отвлечем вниманието! — викна Барак и измъкна меча си. — Напред! — И прескочи огъня. Другите го последваха, разпръсквайки се в полукръг пред извисяващия се над главите им Грул.

Гарион понечи да хукне след тях, но леля Поул го спря.

— Не. Ти не. Остани тук.

— Но…

— Прави каквото ти казвам.

Една от камите на Силк, метната майсторски от няколко разкрача, се заби в рамото на Грул, докато чудовището напредваше срещу Барак и Дурник. Грул нададе вой, обърна се и се нахвърли срещу Силк и Хетар, размахвайки огромната си тояга. Хетар се изплъзна от удара, а Силк отскочи назад, далеч от обхвата й. Дурник започна да залива изчадието с градушка камъни, които сграбчваше от брега на реката. Грул се обърна към него вбесен; от острите му бивни се стичаше пяна.

— Давай, Мандорален! — изкрещя Барак.

Мандорален вдигна копието и пришпори бойния си кон.

Огромното, покрито с броня животно се хвърли със скок напред, копитата му заудряха чакъла, то прескочи огъня и се понесе срещу изненадания Грул. За миг изглеждаше, че планът на пътешествениците ще успее. Смъртоносното копие със стоманен връх беше насочено срещу гърдите на Грул и всички си мислеха, че нищо не може да му попречи да се забие в огромното тяло на звяра. Ала бързината на чудовището отново ги изненада. То отскочи на една страна, стовари тоягата с острите шипове върху копието на Мандорален и го прекърши.

Огромната сила на атаката на рицаря обаче не бе прекършена. Кон и ездач се блъснаха в огромната хищна твар с оглушителен удар. Грул се олюля, изтърва тоягата си, препъна се и падна, а Мандорален и бойният му кон се сгромолясаха върху него.

— Бий! — изрева Барак и всички се нахвърлиха върху падналия Грул с мечове и брадви. Ала чудовището подпря краката си под гърчещия се кон на Мандорален и отблъсна животното встрани. Огромният му юмрук закачи Мандорален и го хвърли на няколко разкрача от вихъра на боя. Дурник се завъртя и падна, повален от бръснещ удар по главата, точно когато Барак, Хетар и Силк се струпаха върху поваления Грул.

— Татко! — извика пронизително леля Поул.

Изведнъж зад гърба на Гарион се разнесе нов звук — отначало дълбоко, гърлено ръмжене, последвано светкавично от страхотен вой. Гарион се обърна и съзря гигантски вълк — същия, който бе видял преди време в горите на северна Арендия. Сивият вълк прескочи огъня и се включи в битката. Огромните му зъби проблясваха във въздуха и раздираха плътта на чудовището.

— Гарион, ела! — Леля Поул разтърсваше обзетата от паника принцеса, като същевременно измъкваше амулета си изпод дрехите си. — Свали си медальона — бързо!

Той послушно извади амулета изпод туниката си. Леля Поул се пресегна, хвана дясната му ръка и постави белега на дланта му върху фигурата на кукумявка, изобразена на нейния амулет; в същото време взе неговия медальон в другата си ръка.

— Съсредоточи волята си! — заповяда му тя.

— Върху какво?

— Върху амулетите. Бързо!

Гарион концентрира волята си и усети как силата напира в него в огромен прилив, усилен някак си от връзката му с леля Поул и контакта с двата амулета. Поулгара затвори очи и вдигна лице към оловносивото небе.

— Майко! — извика тя с толкова силен глас, че ехото го повтори като звън от тръба из цялата долина.

Силата напусна Гарион с такъв гигантски порив, че той падна на колене. Леля Поул се свлече до него.

Се’недра ахна.

Гарион със сетни сили повдигна глава и видя, че вече два вълка нападаха беснеещия Грул — сивият стар вълк, за който момъкът знаеше, че е неговият дядо, и втори, малко по-малък вълк, заобиколен от странна, потрепваща синя светлина.