Дейвид Едингс - Магьоснически гамбит

— Не мога да понасям това — рече Силк и бързо се обърна. — Кажете ми, когато изчезне съвсем.

С внушаваща страх решителност Релг започна да навлиза в скалата.

— Изчезна ли вече? — попита Силк.

— Тъкмо потъва в базалта — отвърна с педантична точност Барак. — Половината му още е отвън.

— Моля те, Барак, не ми разказвай подробности!

— Чак толкова зле ли беше? — попита черекът.

— И представа си нямаш. Просто никога ни би могъл да си го представиш. — Драснианецът трепереше неудържимо.

Чакаха сред мразовитата тъмнина може би повече от половин час. Някъде високо над тях се разнесе писък.

— Какъв беше този вик? — попита Мандорален.

— Кролимите имат много работа — мрачно отвърна Белгарат. — Сега е сезонът на нараняването — когато Кълбото изгори лицето и ръката на Торак. По това време на годината се извършват много жертвоприношения — обикновено избират роби. Торак не настоява да получи кръв на ангараки — щом е човешка, напълно го задоволява.

Разнесе се тих шум и след няколко секунди Релг излезе от скалата.

— Намерих пещера — каза той. — Входът е на около половин миля и е частично затрупан с камъни.

— Води ли догоре? — попита Белгарат.

Релг сви рамене.

— Не мога да кажа докъде стига. Единственият начин да разберем, е да минем през нея. Ала е много дълга.

— Всъщност имаме ли някакъв друг избор, татко? — попита леля Поул.

— Не.

— Ще отида да доведа Дурник — рече Силк, обърна се и изчезна в мрака.

— Сега ще трябва да се изкачваме — каза Релг, след като се изправиха сред непрогледния мрак на пещерата. — Доколкото мога да преценя, галериите се движат във вертикална посока, така че трябва да се изкатерваме от едно ниво на друго.

Мандорален се размърда и бронята му издрънча.

— Така няма да стане — каза Белгарат. — Пък и бездруго не можеш да се изкачваш в броня и доспехи. Остави ги тук с конете, Мандорален.

Рицарят въздъхна и започна да смъква доспехите си.

Релг извади две кожени торби изпод ризницата си, изсипа от тях два вида прах в дървена купа и ги смеси. Изведнъж се появи слаба светлина.

— Така е по-добре — рече одобрително Барак. — Ала няма ли да е по-светло, ако запалим факла?

— Да — съгласи се Релг. — Но тогава аз няма да мога да виждам. Това ще ви даде достатъчно светлина, за да виждате къде стъпвате.

— Да тръгваме — рече Белгарат.

Релг подаде светещата дървена купа на Барак, излезе начело и ги поведе по тъмната галерия.

След неколкостотин крачки стигнаха до стръмен склон от чакъл, който се издигаше в мрака.

— Ще погледна какво има — рече Релг, покатери се по склона и след малко ги извика: — Елате тук.

Те внимателно се изкатериха по чакъла и стигнаха до отвесна каменна стена.

— Надясно — извика Релг отнякъде над главите им. — Ще видите няколко дупки в скалата. Използвайте ги като стъпала.

Откриха дупките — обли и достатъчно дълбоки, за да могат да пъхнат пръстите на краката си, и се изкачиха при Релг.

— Откъде ли са се взели, как мислиш? — попита Дурник.

— Малко е трудно да ти обясня — отговори Релг. — Сега елате след мен. Ето там има друга галерия.

Въпреки многобройните разклонения, Релг ги водеше уверено напред.

— Не трябва ли да проверим къде отвеждат разклоненията? — попита Барак, след като отминаха третия или четвъртия проход.

— Никъде не отвеждат — каза Релг.

— Защо си толкова сигурен?

— Просто знам. Усещам. Онази, край която току-що минахме, стига до глуха стена.

Барак само изсумтя.

След малко стигнаха до друга отвесна стена и Релг спря, за да се огледа в тъмнината.

— Колко е висока? — попита Дурник.

— Трийсетина стъпки. Ще направя няколко дупки, за да се изкачим. — Той коленичи и бавно започна да притиска с длан повърхността на скалата, след това стегна рамото си и леко завъртя ръка. Скалата изпука, посипаха се каменни късчета. Релг изчисти дупката, изправи се и пъхна другата си ръка в скалата на около две стъпки от първата дупка.

— Хитро! — възхити се Силк.

— Много стар номер — отвърна Релг.

Последваха улгоса по отвесната стена и се измъкнаха през някаква тясна цепнатина в следващата пещера. Барак изсипа цял порой ругатни — бил оставил половината си кожа по скалата.

— Докъде стигнахме? — попита Силк и нервно се вгледа в скалата. В гласа му потрепваха несигурни нотки.

— На около осемстотин стъпки от основата — отговори Релг. — Сега елате оттук.

— Но не се ли връщаме в посоката, откъдето дойдохме току-що? — попита Дурник.