Дейвид Едингс - Гарион

Беше кратка и мръсна война, след която Нийсия приличаше на опожарено стърнище. Това беше и нашата цел. Векове минаха, преди нийсанците да се решат да изпълзят от дупките, където се бяха изпокрили. Това пък дълго ги държа настрана от вмешателство в международните дела.

Обсадихме Стис Тор и след няколко дни той падна. Двамата с Белдин се втурнахме напред и успяхме да стигнем безвкусно претрупания палат на Селмисра само три скока преди разярените риванци. Категорично не искахме някой да убие Змийската кралица. Поне не преди да сме й задали няколко въпроса. Пробягахме коридора, който водеше към тронната зала, влетяхме в огромното и зле осветено помещение и залостихме вратата зад себе си.

Селмисра беше сама и без телохранители. Евнусите в двореца бяха дали клетва да пазят живота й, но явно тя не беше в сила там, където се проливаше кръв. Както обикновено, Змийската кралица се изтягаше на трона си и се любуваше на своето отражение в огледалото, сякаш навън нищо не се бе случило. Изглеждаше някак крехка и ранима.

— Добре дошли в Стис Тор, господа — каза тя сънливо. — Не се приближавайте много — предупреди, посочвайки нехайно към кълбото малки зелени змии, които нервно се гърчеха около трона. — Всичките ми слуги ме изоставиха, но малките домашни животинчета са ми още верни.

Езикът й се плетеше, а очите й бяха някак не на фокус.

— Няма да имаме голям успех тук, Белгарат — измърмори Белдин. — Тя се е надрусала почти до припадък.

— Ще видим — отвърнах късо. Приближих още малко към трона и зелените змии взеха да съскат заплашително. — Нещата май не вървят на добре, а, Селмисра — обърнах се към нея. — Трябваше да се досетиш как ще реагират алорните. Какво те прихвана да убиваш Горек?

— Навремето това ми се видя добра идея — промърмори тя.

По залостената врата взе да се блъска неистово.

— Укроти тези ентусиасти и ми пази гърба — казах на Белдин.

— Дадено — отвърна той, — но не се заседявай дълго тук.

Почувствах как Волята му взе да се надига.

— Знаеш ли кой съм аз? — попитах сънливата кралица.

— Разбира се. В библиотеката ми има цяла камара книги, посветени на теб и твоите подвизи.

— Добре тогава, можем да си спестим уморителното представяне. Говорих с няколко от твоите убийци в Рива. Единият от тях ми каза, че тази глупост не била изцяло твоя идея. Ще си направиш ли труда да ми обясниш?

— Защо не? — От нейното безразличие ме побиха тръпки. — Преди около година в Стис Тор дойде един човек с предложение към мен. То беше много примамливо и аз го приех. Това наистина е всичко, Белгарат.

— Какво толкова съблазнително ти предложи, та да се изложиш на опасността от отмъщението на алорните?

— Безсмъртие, Древни, безсмъртие.

— Нито един човек не е способен да ти предложи такова нещо.

— Предложението не дойде от човек — или поне ме накараха да повярвам в това.

— Кой беше този, който ти предложи такава нелепост?

— Името Зедар говори ли ти нещо, Белгарат? — тя видимо се забавляваше.

Много неща си дойдоха на мястото, включително и причината за заповедта да не убивам Зедар.

— Защо не започнеш от самото начало — предложих й аз.

Тя въздъхна.

— Това ще бъде дълга и скучна история, старче — клепките й се затвориха.

Започна да ме обзема някакво съмнение.

— Защо тогава не се опиташ да я разкажеш накратко? — предложих.

Тя отново въздъхна.

— Е, добре — отговори накрая. После се огледа. — Не стана ли много студено тук? — попита с леко потръпване.

— Няма ли да приключвате, Белгарат? — настоя сприхаво Белдин. — Не мога още дълго да удържам алорните отвън, без да ги нараня.

— Не ми се вярва да ни остава още много време — отговорих. После погледнах към Змийската кралица. — Взела си отрова, нали, Селмисра?

— Естествено — отвърна тя. — Съвсем в традициите на Нийсия, нали? Предай извиненията ми на твоите алорни. Знам, че ще бъдат страшно разочаровани.

— Какво точно ти каза Зедар?

— Ти си един досаден старец, Белгарат. Добре тогава, слушай внимателно. Няма да имам време да го повтарям. Зедар дойде и заяви, че говори от името на Торак. Каза, че кралят на Рива е единственият човек, който стои между Торак и нещо, което той силно желае. Затова ще даде всичко на този, който премахне пречката. Предложението беше съвсем просто. Ако аз убия краля на Рива, Торак ще се ожени за мен и ние ще управляваме света — заедно и завинаги. Зедар каза също, че Торак ще ме предпази от твоите алорни. Да си виждал Бога Дракон по пътя си към Стис Тор?