Дейвид Едингс: Гарион

Той се усмихна.

— О, да — кимна. — Целият свят знае какви са череките.

— Събери клановете си, Чо-Рам. Радек няма да се бави. Ако се наложи, обуздавай и направлявай неговия младежки плам и неопитността му. Искам да сме в Стис Тор преди дъждовния сезон.

— Давам си сметка за това. На конете ще е много трудно да вървят из блатата в дъжда.

Малко по-късно вече пътувах към Долината.

Късметът ми проработи, защото Белдин се беше върнал от Малория два дни преди моето пристигане. Обичам близнаците, но те са твърде деликатни за мисията в Нийсия. А Белдин може да бъде доста груб, когато случаят го изисква.

(Нека направя едно уточнение. Няма спор, че бях много гневен заради убийството на Горек и неговото семейство. Те наистина бяха мои роднини, но жаждата за мъст малко повлия на решението за похода, който организирах. Той по-скоро би могъл да се нарече предумишлен тероризъм. Нещата в света бяха доста оплетени и без Нийсия, която постоянно се месеше в политиката. Хората й имаха твърде широк достъп до отрови и наркотици, което никак не ми се нравеше. Нахлуването на алорните в блатата имаше за цел да принуди хората змии да си стоят по домовете и да се занимават само с техните си работи.

Предполагам, че това откровение не ме представя в много добра светлина, но какво да се прави…)

— Какво ще стане, ако и мургите решат да се намесят? — попита ме Белдин, когато го запознах с плана си.

— Не мисля, че си струва да се тревожим за това — отвърнах аз много по-уверено, отколкото наистина се чувствах. — Ктучик управлява Ктол Мургос, независимо кой седи на трона в Рак Госка. А на него му е ясно, че точно сега не е време да се изправи пред алорните. Още много неща има да се случват, преди да се стигне и до това.

Известно време гледах намръщено пода в кулата на Белдин.

— Но за всеки случай стой настрана от териториите на мургите. Просто заради безопасността.

— Странни представи имаш за безопасността, Белгарат. Ако не мога да мина през Ктол Мургос, ще трябва да пресека Толнедра, а това няма да се хареса на легионите.

— Ще свърна през Тол Хонет преди да се върна във Вал Алорн. Вордюните отново са на власт, но Ран Вордю I е на трона едва от година. Ще говоря с него.

— Неопитните хора лесно правят грешки, Белгарат.

— Знам, но поне се колебаят преди да ги направят. Ние ще сме приключили в Нийсия преди той да вземе решение.

Белдин сви рамене.

— Това си е твоята война. Ще се видим в Стис Тор.

Долетях до Тол Хонет и тутакси се упътих към императорския двор. Едни фалшифицирани документи ме идентифицираха като специален посланик на алорнските крале и аз бях допуснат незабавно при императора.

Император Ран Вордю I от Третата вордувианска династия беше млад мъж с хлътнали очи и изпито лице. Седеше на мраморен трон и беше облечен в традиционната златотъкана мантия.

— Добре дошъл в Тол Хонет, Древни — приветства ме той. В общи линии му беше известно кой съм, но като повечето толнедранци мислеше името ми за нещо като наследствена титла.

— Нека си спестим любезностите и да говорим по същество, Ран Вордю — казах в отговор. — Нийсанците убиха краля на Рива и алорните готвят наказателна експедиция.

— Какво?! Защо не съм уведомен?

— Току-що го сторих. Ще се наложи да минем през териториите ти. Горещо ти препоръчвам да не предприемаш нищо срещу това. Точно сега алорните са много войнствено настроени. Насочили са се към Нийсия, но ако легионите ти им се изпречат на пътя, те ще ги разпердушинят. Алгарите и драснианите ще минат през Толнедранските планини. Направи се, че не ги забелязваш.

— Не може ли въпросът да се уреди без война? — попита жално той. — Имам на разположение прекрасни посредници и дипломати. Биха могли да убедят Селмисра да плати репарации или пък нещо подобно.

— Боя се, че това е невъзможно, Ваше Величество. Знаете какви са алорните. Половинчати мерки няма да ги задоволят. Вие просто стойте настрана.

— Не може ли алорните да минат през Мурго вместо оттук? Отскоро съм на трона, Белгарат. Ако не предприема някакви действия, ще ме обявят за страхливец.

— Прати протестни писма на алорнските крале. Ще ги накарам да ти се извинят, когато всичко свърши.

После ми хрумна блестяща идея.

— Но ако искаш да направиш нещо наистина внушително, за да респектираш хонетите и хорбитите, прати легионите си на южната граница и ги накарай да я блокират, та пиле да не може да прехвръкне.

Той ми хвърли бърз поглед.