Дейвид Едингс: Гарион

Ако го гледате от въздуха, кралство Сендария прилича на карирана покривка за маса. Прелетях над столицата и продължих по посока на езерото Селин. После видях под себе си група планини и Сендария внезапно свърши при Вълната на Черек 1 1 Непреводима игра на думи — bore на английски означава „вълна“ и „досаден, отегчителен“. — Б.пр. . Няма да коментирам ужасната закачка с тази двусмислица, която е хрумнала на някой умник.

Приливът се оттегляше от Залива на Черек, когато прелитах над Вълната и Великият водовъртеж бесуваше на воля, опитвайки се весело да изтръгне скалите от дъното. Не е нужно много, за да направиш един въртоп щастлив.

След това полетях над източния бряг на полуострова покрай Елдригшавен и Трелхайм и накрая стигнах Вал Алорн.

Градът се издига на това място от много време. Мисля, че в местността е имало поселище още преди Торак да разцепи света и да бъде образуван Заливът на Черек. Мечото рамо реши да направи от него истински град едва когато разделих Алория. Той имаше нужда нещо да занимава мисълта му и най-вече да потисне болката, че съм го освободил от почти половината кралство. Да си кажа право, винаги съм мислил, че Вал Алорн е твърде навътре в студената и мрачна част на страната. Небето над Полуострова на Черек винаги е сиво и покрито с облаци. Биваше ли тогава да градят и поселището си от сив камък?!

Кацнах откъм южната страна на града и се насочих към главната порта, която гледа към пристанището. Поех по стръмните улици, по чиито сенчести ъгли още стояха купчини мръсен сняг. Със сигурност всички водеха към двореца. Заварих крал Валкор да пирува със своите графове в тронната зала. През повечето време тронната зала в Кралството на Черек прилича на бирария. За мой късмет пристигнах по обед, така че Валкор още не беше успял да се напие до безпаметство. Беше шумен и неудържим, но това си е негова характерна черта.

— О, Белгарат! — изрева той от трона. — Заповядай при нас!

Валкор беше плещест юначага със сплъстена кафява коса и буйна брада. Подобно на всички едри мъже, които съм виждал, с възрастта беше започнал да напълнява. Не че беше тлъст, но доста се стараеше да го постигне. И въпреки че беше крал, носеше селска рубашка, покрита с петна от разлятата бира.

Минах покрай буйния огън, пламтящ в центъра на залата, и се приближих до трона.

— Ваше Величество — нарекох го така само заради етикета, — трябва да поговорим.

— На твое разположение съм, Белгарат. Седни и си налей бира.

— Насаме, Валкор.

— Нямам тайни от моите графове.

— Само след няколко минути вече ще имаш. Вдигни си задника и да вървим на място, където бихме могли спокойно да поговорим!

Той изглеждаше леко слисан.

— Май говориш сериозно.

— Войната ме принуждава да бъда сериозен.

Подбрах думата много внимателно. Тя беше една от малкото, които са способни да приковат вниманието на алорните, докато се наливат.

— Война?! Къде? С кого?

— Ще ти кажа щом останем насаме.

Той най-сетне се надигна и ме отведе в една съседна стая.

Реакцията на Валкор към новините, които му донесох, беше предсказуема до най-малкия детайл. Отне ми малко време да го успокоя, но най-накрая го убедих да спре да псува и да сече мебелировката с меча си, за да ме изслуша.

— Ще говоря с Радек и Чо-Рам. Подготви флотата си и събери клановете. Или аз самият ще се върна при теб, или ще ти пратя вест кога да тръгнеш. По пътя на юг ще се наложи да се отбиеш до Острова на бурите, за да вземеш Бранд и неговите риванци.

— И сам ще се справя със Селмисра.

— Не. Селмисра оскърби цяла Алория и цяла Алория трябва да участва в отмъщението. Няма да позволя да обидиш Бранд, Радек и Чо-Рам като вземеш всичко в свои ръце. Имаш много работа, така че по-бързо изтрезнявай и се размърдай. Аз отивам в Боктор. Ще се върна след няколко седмици.

Беше призори на следващия ден, когато стигнах Боктор. Понеже още нямаше много хора наоколо, се приземих на една от бойните кули в двореца на крал Радек. Часовият беше видимо стъписан, когато се обърна и ме видя на мястото, където само преди миг не е имало никой.

— Трябва да говоря с краля — казах. — Къде е той?

— Мисля, че още спи. Кой си ти? И как се добра до тук?

— Името Белгарат говори ли ти нещо?

Той зяпна насреща ми.

— Затвори си устата и ме води при Радек — наредих му аз. Толкова ме дразни някой да ми се блещи насреща, точно когато най-много бързам.

Крал Радек още хъркаше, когато наближихме спалнята му. Кралското ложе беше разхвърляно, а също и кралската партньорка в забавите — гърдеста млада жена, която мигом изчезна под завивките, щом аз влязох.