Дейвид Едингс: Гарион

Дръпнах рязко завесите на прозорците и се обърнах към леглото.

— Надигай се, Радек!

Очите му взеха да примигват. Радек беше още младеж. Бе висок и строен и имаше решително закривен нос. По незнайни причини носовете на драснианците са навирени във всички възможни посоки. Носът на Силк е толкова остър, че от определен ъгъл прилича на щъркел. Мъжът на Порен пък има малък и топчест нос, който не е по-голям от копче. Нямах възможност да огледам носа на младата дама, която се шмугна под чаршафите. Беше твърде бърза, а мен ме занимаваха съвсем други неща.

— Добро утро, Белгарат — кралят на Драсния ме приветства с непомрачено спокойствие. — Добре дошъл в Боктор.

За щастие той беше интелигентен мъж и не се палеше лесно като Валкор, така че не губи излишно време в измислянето на люти клетви, когато му казах какво се е случило край Рива. Не споменах, че принц Геран е оцелял след клането на брега, разбира се. Никой освен Бранд не трябваше да знае.

— Как смяташ да се справиш с това? — попита той, когато свърших.

— Мисля всички ние да навестим Нийсия и да си поприказваме със Селмисра.

— С теб съм.

— Валкор събира флотата и ще вземе риванците по пътя си на юг. Колко изминават за един ден твоите копиеносци?

— Двайсет левги, ако наистина работата е спешна.

— Спешна е. Събери ги и поемайте на път. Спусни се през Алгария и Толнедранските планини. Стой настрана от Марагор обаче. Там още върлуват духовете и няма да има никаква полза от твоите копиеносци, ако полудеят. Ще говоря с Чо-Рам и той ще се присъедини към теб по пътя на юг. Познаваш ли Белдин?

— Чувал съм за него.

— Той е джудже, има гърбица и е с много сприхав характер. Няма начин да го сбъркаш. Ако се е върнал от Малория, когато стигнеш Долината ще тръгне с теб. От тук до Стис Тор са петстотин левги. Да кажем, че ти трябват два месеца, за да се добереш до източния бряг на Нийсия. Не се бави повече от това. През есента там започва дъждовният период, а ние нямаме намерение да затънем в тресавищата.

— Чул те господ.

— Белдин и аз можем да поддържаме постоянна връзка помежду си. Така ще координираме действията си. Искам да ударим Нийсия едновременно от всички страни. Не бива да позволим твърде много нийсанци да се измъкнат. Но каквото и да правиш, не ги избивай всичките! Това ще направи Иса почти толкова нещастен, колкото сега е Мара, а на нас не ни трябва друга война между боговете.

— Иса обаче позволи на Селмисра да убие Горек!

— Не е. Той е в нирвана и не знае какви ги върши Селмисра. Бъди много предпазлив, Радек. Иса е Богът-Змия. Оскърбиш ли го, като се върнеш в Драсния, ще я завариш гъмжаща от отровни змии. А сега призови копиеносците си и потегляйте на юг. Аз трябва да говоря с Чо-Рам.

Упътих се към вратата.

— Кажи на момичето, че вече може да се покаже — подхвърлих през рамо. — Ще се задуши, ако постои още малко там.

Спрях.

— Не мислиш ли, че е крайно време да престанеш с тези игрички? — попитах го.

— Те на никого не вредят.

— Не и докато не излязат извън контрол. Трябва да се ожениш и да кротнеш.

— Ще го направя по-късно. Точно сега имам работа в Нийсия.

Полетях на юг към Алгария. Отне ми два дни, докато открия Чо-Рам. Вождът на Клана на вождовете беше твърде стар, та брадата и косата му бяха бели почти като моите. Стар или не, обаче, никой не би си го пожелал за противник. Годините ни най-малко не бяха отслабили ръката, с която държи меча. Обзалагам се, че би могъл да отсече толкова бързо ушите на някого, та онзи и ден след това няма да усети, че му липсват.

Срещнахме се в една от онези люшкащи се къщи, които Леката стъпка изобрети, та поне бях сигурен, че никой няма да ни подслушва. С Чо-Рам бяхме съседи и стари приятели и нямаше нужда да му заповядвам като на Валкор и Радек. Той слушаше внимателно, докато му разказвах за убийството на Горек и как се каним да отвърнем на удара.

Като приключих, той се облегна назад, а черният му елек от конска кожа изпука.

— Не забравяй, че ще навлезем в територия на толнедранците — отбеляза той.

— Това не може да се избегне — казах. — Някой е накарал Селмисра да стори това и аз искам да разбера кой е той преди да предприеме нещо друго.

— Може би е Ктучик.

— Възможно е. Обаче нека най-напред чуем какво има да каже по въпроса Селмисра, а после да обсаждаме Рак Ктол. Радек скоро ще пристигне тук. Присъедини войската си към неговата. Аз отивам в Долината. Ако Белдин се е върнал от Малория, ще го пратя при теб. Ако ли не, ще проводя близнаците. Ако зад всичко това наистина стои Ктучик и той още е в Нийсия, ще ти трябва някой, който да отбива всичко, което онзи прати по теб. По-добре ще е аз да съм с Валкор и Бранд. Риванците лесно избухват, а познаваш и череките.