Дейвид Едингс - Гарион

Беше си чист късмет, когато буквално връхлетях на възможното решение. Хвърлих с отвращение настрана Мрин и взех Дарин, за да си прочистя главата. Борник може и да е била луда 2 2 Грешка на преводача (който не е съгласувал превода на първата част) — Борник е мъж. Бел.Mandor. , но поне е била наясно с разликата между „вчера“ и „утре“. Не съм сигурен дали точно четях или просто прелиствах и хвърлях по един поглед тук-там. Дъщерята на Борник беше направила много четливи копия на нейните драскулки и посланията бяха изписани със съвършен краснопис. Буквите бяха елегантни, а редовете — добре балансирани. Драскачите на Бичия врат би трябвало да отидат при Дарин и да вземат уроци от нея. Ръкописите на Мрин бяха осеяни с петна, задраскани думи, преплетени редове. Някое дванайсетгодишно дете, което едва е прописало, би могло да се справи по-добре.

Изведнъж погледът ми се натъкна на познат пасаж: „Не бой се, кралят на Рива ще се върне.“ Похлупих свитъка с няколко книги, за да остане отворен на това място. Тази е една от причините да не харесвам свитъците. Оставени без контрол, те се завиват, както им скимне.

Взех отново Мрин и прегледах свитъка за пасажа, който ясно си спомнях. „И ето — казваше се там, — всичко ще изглежда загубено, но обуздай отчаянието си, защото кралят на Рива ще се върне.“

Посланията бяха идентични. Взирах се в двата ръкописа, а главата ми натежаваше като камък. Ужасяващи перспективи се разкриваха пред мен. Вече знаех как да навържа нещата, казани от Мрин, но мащабите на подобно нещо и неговите последици караха колената ми да се подкосяват.

В двата документа имаше възлови пасажи. Мрин не е имал чувство за времето, но това не се отнася за Дарин. Всичко, което се искаше от мен, за да напасна реалното време в ръкописа на Мрин, беше да съставя сравнителен азбучен показалец.

След това прочетох следващия ред при Мрин: „Имам ти пълно доверие, Древни и Любими, като знам със сигурност, че решението ще ти се яви… най-вероятно.“

Е, това вече си беше чиста подигравка. Нищо, че предвещаваше моето прозрение. Необходимостта виждаше и в миналото, и в настоящето, и в бъдещето, затова знаеше , че аз ще разгадая ключа. Остроумната забележка беше там, само за да привлече вниманието ми, така че да не пропусна съдбоносния момент. Сякаш бях някой празноглав глупак.

Ако случайно твоят приятел отново те навести, Гарион, предай му, че аз изпреварих него и неговите малки трикове. Защо трябваше аз да си блъскам главата, за да извлека някакъв здрав смисъл от тази планина от измислици, която наричаме Кодексът на Мрин, щом на него му се явяват толкова ясни сигнали и послания? Не съм толкова високомерен, че да не позволя някому да свърши работата вместо мен. После ще видим кой ще се смее последен. Вярвам, че няма да има нищо против. Притежава прекрасно чувство за хумор.

Върнах се на онова място при Дарин, съвпадащо донякъде с пасажа на Мрин, съдържащ предсказанието, което накара двама ни с Поул да напуснем Острова на бурите. После се заех с работа. Вървеше бавно. Дарин предаваше събитията накратко, докато Мрин обстойно се разпростираше върху тях. Определени ключови думи обаче се появяваха и в двата ръкописа. Когато напаснах два такива пасажа, вече можех по-лесно да откривам ключовете. Съставих система от възловите думи и тази мрежа наложих върху изследваните пасажи. Щом веднъж изнамерих мрежата, нещата потръгнаха. Колкото повече работех с нея, толкова повече се убеждавах, че Дарин е била своеобразна карта за тълкуването на Мрин. Сам по себе си всеки от двата ръкописа не е от особена полза, но събрани заедно, те вече ясно предаваха посланията. Беше доста сложно и оплетено, но пък със сигурност никой нямаше случайно да се натъкне на информация, която не е лъжица за неговата уста.

Бъхтих се неуморно през цялото време, докато Белдин се върна в Долината.

— Прибра ли алорните в страната им? — попитах го още докато се препъваше по стълбите на моята кула.

— Най-накрая — отговори той. — Беше прав за намеренията на Мечия култ. Наистина искаха да останат на юг. Най-добре е да не сваляш поглед от Валкор. Той не е точно на страната на култа, но решително се е наклонил в тази посока. Радек и Чо-Ран обаче успяха да го върнат към здравия разум.

— Култистите изобщо не притежават здрав разум.

— Нямат обаче и възможност да пуснат в ход пагубните си намерения. Радек и Чо-Ран оковаха всички култисти сред тях и ги изпроводиха в земите им. Череките са диви, но в сравнение с легионите са нищо. Щом драснианците и алгарите заминаха, Валкор нямаше друг избор, освен и той да се прибере.