Дейвид Едингс - Гарион

— Дарин просто казва, че един човек случайно ще се издигне и ще управлява Малория. Ето какво пише при Мрин: „Ще стане така, че децата на Източните кралства ще бъдат разменени и едно такова дете ще се възкачи на трона чрез брак и ще владее останалите със заплаха. И ще направи едно цяло от това, което преди е било двойно. Чрез съединяването на двете ще се проправи път на събитието , което ще се случи в земите на Бога Бик. Толкова засега.“

— И какво означава всичко това? — настоях аз.

— Този, за когото иде реч, е младият ангарак на име Калат — обясни Белдин, — а неговото име вдигна доста шум в Малория. Ангараките и мелсените се дебнат отдавна — ангараките са по-многобройни, но мелсените пък имат слонове. Нито една от двете страни не искаше война. Идеята за размяна на децата беше на мелсените. Предполагаше се, че така двете раси ще се сближат повече. Когато Калат стана на около дванайсет, беше пратен на острова на мелсените, за да отрасне в дома на външния министър в императорския двор. Там той срещна дъщерята на мелсенския император и двамата се ожениха. Това технически превърна Калат в наследник на мелсенския трон. Той е много амбициозен, при това е ангарак. Ето защо с останалите кандидати взеха да стават нещастни случаи. Той също така е член на Генералния щаб на Мал Зет и генерал-губернатор на областта Делчин в източна Малория. Има нещо като столица в Мага Рен, която съвсем случайно се намира точно на границата с Мелсения. По този начин той вече разполага с база на територията на ангараките. Ако някому е съдено отново да обедини Малория, това е Калат.

— Очевидно точно това е станало — отбеляза Бранд.

— Извинете — намеси се любезно принц Геран, — какво ще се случи в Арендия?

— Събитие , Ваше Величество — отвърна му Белтира.

— Какво събитие?

— Мрин използва тази дума, когато говори за среща между Детето на Светлината и Детето на Мрака.

— Битка ли означава това? — очите на малкия алорн светнаха.

— Понякога да — отговорих аз, — но не винаги. Аз бях въвлечен в едно от тези събития , но тогава участваха само двама души.

Поулгара приготвяше храната в кухнята, но не пропускаше нито дума от разговора.

— Странно, че този Калат се появи едва напоследък — каза замислено тя като изтриваше ръце в престилката си. — Мисля, че това не е просто съвпадение.

— Не изглежда да е така, Поул — казах аз.

— Извинете ме отново, моля — каза съсредоточено принц Геран, — щом наближава едно от тези събития , както вие твърдите, дали Торак също знае за него?

— Неминуемо — изръмжа Белдин.

— Тогава няма да можем да го изненадаме, така ли?

— Не съвсем — каза Белтира. — Ние всички сме направлявани от предопределението.

— Аз пък си мисля — каза Геран, — че всичко, което се случи с моето семейство, е повлияно от местонахождението на Сферата и е свързано с това кой го охранява. Този Калат постъпва така, както би искал Торак. От пророчеството и той знае, че ние знаем. Опитахме се да попречим на Калат, затова Торак прати Зедар да ни обърка. Всички вие се втурнахте към Нийсия да накажете Селмисра за избиването на моето семейство, а това остави Калат — или този, който стои зад него — с развързани ръце да довърши делото, изгодно на Торак. Избиването на семейството ми беше… — той направи пауза, търсейки подходящата дума.

— Отвличане на вниманието — помогна му Белкира. — Знаеш ли, Белгарат, мисля че това момче удари право в целта. Познаваме Зедар, а и той ни знае и кътните зъби. Предвиждал е точно как ще реагираме на избиването на Горек и семейството му. Нещо фатално е станало в Малория, а вие с Белдин и алорните бяхте в Нийсия през това време. Постъпихме като коне с капаци, а през това време Торак и хората му са се промъкнали покрай нас, без да ги забележим.

Белдин изруга.

— Точно така е, Белгарат. Напълно подхожда на Торак и Зедар. Как сме могли да бъдем толкова глупави, че да не го разберем.

— Явно сме си глупаци по рождение — отговорих навъсено. — Поздравления, принц Геран. Вие дадохте отговор на въпроса, с който си блъскахме главите седмици наред. Как успяхте да схванете толкова бързо?

— Заслугата не е моя, дядо — каза скромно момчето. — Учителите бяха започнали да ми преподават история преди нийсанците да избият моето семейство. Разказваха ми за това, което е станало в Толнедра. Доколкото схванах, вордувианите много ги бива за тези неща, а и хонетите не им отстъпват по нищо.

— Колко е умно това момче! — възхити се Белтира. — Всички ни сложи в джоба си.