Дейвид Едингс - Гарион

Никак не беше учтива.

— Имаме малко семейно събиране в Долината, Поул — казах аз. — Няма да е добре да отсъстваш.

— И дума да не става.

— Не се инати, Поулгара — намеси се Белдин. — Важно е. И имаме нужда от теб. — Той я побутна невъзмутимо и се намърда в преддверието.

— Да не би да сте направили просека до входната ми врата?

— Не — отвърна той, — долетяхме.

Огледах се. Светлината вътре беше приглушена, защото всички прозорци бяха засенчени от розовите стебла и филизи. Въпреки това успях да забележа, че мраморният под в преддверието на дъщеря ми свети от чистота, а стените му бяха покрити с полирана до блясък ламперия.

— Всичко сега ли разтреби, Поул? — попитах я.

— Не. Двамата с Геран разчистваме, откакто сме дошли. Стигнали сме вече до третия етаж.

— Превърнала си коронования принц на Рива в чистач? Много демократично, Поул, но не ти ли се струва малко неподходящо?

— Нищо няма да му стане, татко. Освен това има нужда от физически упражнения.

След малко Геран се спусна предпазливо по стълбата. Беше облечен в покрита с прах селска риза и носеше меч. Той не беше голям, но момчето го държеше така, сякаш знаеше как да го използва.

— Дядо! — извика то, щом ме видя. После се втурна и измина на бегом останалото разстояние. — Уби ли Селмисра? — попита жадно.

— Беше мъртва, когато я видях за последен път — отговорих уклончиво.

— Цапардоса ли я и заради мен, както те бях помолил?

— Точно така стори, синко — опита се да замаже положението Белдин. — Точно това и направи.

Момчето погледна загрижено безформеното кокалесто джудже.

— Това е чичо Белдин, Геран — представи го Поул.

— Май не си много висок, а? — отбеляза Геран.

— Това си има своите предимства, момче — отвърна Белдин. — Никога не ми се е случвало да си ударя главата в някой нисък клон.

Геран се разсмя.

— Той ми харесва, лельо Поул.

— Скоро ще ти мине.

— Недей да правиш прогнози, Поул — смъмри я Белдин. — Остави момчето само да стигне до този извод.

— Мисля, че ще е добре да извикаме и Бранд — казах. — Предстои ни да обсъждаме много неща, а той е Пазителя на Сферата, така че трябва да е наясно какво ще става.

— А ние знаем ли какво ще става, татко? — попита Поул.

— Невероятно умният ти баща успя да намери начин за разчитане на посланията на Мрин, скъпа.

Геран се изкиска.

— Наистина го харесвам, лельо Поул.

— Точно от това ме беше страх — въздъхна тя. — Само не му позволявай да те води за носа.

— Ти се връщаш заедно с Поул в Долината — казах на Белдин. — Двамата заедно можете да устоите на всичко, което измисли Торак. Аз ще взема Бранд и се залавяме за работа. — После излязох навън, преобразих се и полетях към Острова на бурите.

Двамата с Бранд пътувахме близо три седмици от Острова на бурите до Долината. Отне ни толкова време, защото никой разумен човек не би минал през Улголанд. Като пристигнахме стана ясно, че останалите са започнали без нас. Близнаците тръгнали оттам, където аз приключих, и бяха успели да се справят с още няколко века.

— Май нищо важно няма да се случи, Белгарат — каза ми Белтира. — Доколкото схващам, пророчествата се отнасят изключително до това, което става в Малория. Двамата с Бранд гладни ли сте? С Поул можем да ви приготвим нещо за хапване.

— Само лека закуска. Колкото да ни залъже глада до вечерята.

Поул стана и се упъти към кухнята. Огледах се за принц Геран. Седеше тихо на един стол в ъгъла. Бях забелязвал тази особеност много често в неговото семейство. Някои деца държат на всяка цена постоянно да са център на внимание. Всички момченца от семейството на Гарион обаче бяха толкова тихи и съсредоточени, че понякога се случваше да не ги забележиш. Те наблюдаваха и слушаха, но не отваряха уста.

Момчето беше облечено в прости всекидневни дрехи. Поулгара се бе постарала да направи престолонаследника на Рива колкото се може по-незабележим и по-малко подозрителен.

— А, и още нещо — добави Белкира. — Третата ера е свършила. Сега сме Четвъртата. Става ясно, че в мига, когато Дал е видял Торак в Ашаба, Третата ера е свършила.

— Това е голямо облекчение за нас — отговорих.

— Защо?

— Защото ние имаме всички напътствия, които са ни нужни. Третата ера беше Ерата на пророчеството. Тя е свършила, значи вече ни е казано какво идва занапред. Няма да се случи нищо, което би изменило предсказанието. Сега е важно това, което става в Малория.

Белкира взе копие от Мрин, направи справка с показалеца и разгърна свитъка на бележката, която му беше необходима.