Уилям Гибсън - Идору

— Можете ли да го оправите?

— Шанън има такъв в стаята си. Вероятно на порно комплект, но няма да си го признае. — Тя го погледна косо. — Шанън има приятел в екипа на охраната. Приятелят му казва, че Блекуел „разпитвал“ един от мъжете, опитали се да хванат Рез тази вечер.

— Него ли са преследвали? Рез?

— Така изглежда. От Комбината са и твърдят, че Рез отмъкнал нещо тяхно.

— Какво е отмъкнал?

— Не знаел. — Тя затвори очи.

— Какво, смяташ, е станало с този, когото Блекуел е разпитвал?

— Не знам. — Тя отвори очи и се изправи. — Но ми се струва, че няма да разберем.

— Може ли да прави това? Да измъчва хора? Да ги убива?

Тя изгледа Лани.

— Ами — каза най-накрая — той има известна полза да ни кара да мислим, че може. Доказан факт е, че го е правил в процеса на предишната си работа. Знаеш ли какво ме плаши най-много у Блекуел?

— Какво?

— Понякога установявам, че свиквам с него.

Шанън почука на вратата до нея. Държеше парче кабел.

— Когато кажеш — каза тя на Лани, отвори вратата и се плъзна иззад волана.

Лани се загледа през тъмното предно стъкло в бетонната стена и си спомни как чистеха стълбите пред общинския съд в Гейнсвил с Шакил и Кени, двама други от сиропиталището. Шакил се записа в програмата за лекарствени експерименти с Лани, а Кени беше прехвърлен в друг дом, близо до Денвър. Лани нямаше представа какво е станало с тях, но Шакил беше този, който изтъкна на Лани, че когато инжекцията е с истинското вещество, устата ти се изпълва с вкуса на ръждясал метал, алуминий или нещо такова. Пл-_сииб_-о 17 17 "Пласибо (англ. placebo) — безвредно лекарство, предписвано, за да задоволи пациента. — Бел.прев. , бе казал Шакил, няма вкус . И беше вярно. Веднага можеше да ги различиш.

Тримата бяха на стаж там пет или шест пъти, разчистваха остатъците от жертвоприношенията, които хората правеха, преди да влязат в съда. Смятаха се за опасни за здравето, обикновено бяха внимателно скрити и често се откриваха по миризмата или жуженето на мухите. Пилешки крайници, обикновено завързани с цветна прежда. И веднъж нещо, което Шакил каза, че е козя глава. Каза също, че хората, които оставят тези неща са наркодилъри и го правят, защото такава е религията им. Лани и останалите носеха светлозелени латексови ръкавици с оранжеви напръстници от кевлар, от които им излизаха обриви. Слагаха жертвите в бяла кофа с автоматичен капак и отлепени стикери „Опасно за живота“. Шакил твърдеше, че знае имената на някои от боговете, на които тези неща се принасяха в жертва, но не можеше да измами Лани. Имената, които Шакил си измисляше, като О’Гун и Сам Еди, очевидно бяха само това и дори Шакил, хвърляйки бяла топка от кокоши пера в кофата, бе казал, че още един-двама адвокати вероятно са по-добра инвестиция.

— Но те го правят, докато чакат. Презастраховат се.

Лани всъщност предпочиташе това пред стаж в заведение за бързо хранене, макар че ги претърсваха за наркотици когато се прибираха.

Бе казал на Ямазаки и Блекуел, че е знаел за бъдещото самоубийство на Алисън Шайърс и сега те сигурно мислеха, че може да предсказва бъдещето. Но той знаеше, че не може. Все едно ония пилешки парчетии, които дилърите криеха около стълбите на съда, да влияеха върху това, което щеше да се случи. Това, което щеше да се случи в бъдеще, произлизаше от това, което се случваше в настоящето. Лани бе убеден, че не може да го предскаже и нещо около практиката му с нодалните точки го караше да подозира, че никой не би могъл. Нодалните точки явно се формираха, когато нещо бе на път да се промени. После той виждаше място, където промяната бе най-вероятна, ако нещо я задействаше. Може би нещо дребно, като това Алисън Шайърс да си купи остриета за резачка на картон. Но ако бе станало земетресение онази нощ и бе срутило апартамента й върху фаунтън авеню… Или ако бе загубила кутията с остриетата… Ами ако беше използвала кредит, за да купи онзи „Уензди Найт Спешъл“, което бе невъзможно, тъй като беше незаконен и изискваше пари в брой, тогава щеше да е очевидно за всеки, че е на прага да го направи.

Арли отвори вратата.

— Добре ли си?

— Естествено — каза Лани и вдигна видеоочилата.

— Естествено?

— Да го направим. — Той погледна очилата.

— От теб зависи. — Тя докосна ръката му. — После ще ти намерим лекар, става ли?

— Мерси — отвърна Лани и си сложи очилата, вкусът изпълни устата му…

Информацията за Ло/Рез, прозрачна и сложно преплетена с архивите на базата данни на феновете на групата, бе изпълнена с текстури, графики, които се разгръщаха, когато той фокусираше върху тях, във…