Уилям Гибсън - Идору

— Какво желаете да научите? — попита Куваяма.

— За какво е всичко това? — Въпросът изненада Лани, който не беше съвсем сигурен какво точно иска да попита.

Благите очи на Куваяма го погледнаха през очилата без рамки.

— Става дума за задгробен живот, господин Лани.

— Задгробен живот?

— Знаете ли, че нашата дума за „природа“ е въведена съвсем наскоро? Тя е едва на стотина години. Никога не сме приемали технологията като нещо лошо, господин Лани. Тя е израз на естественото, на целостта. Чрез нашите усилия целостта се усъвършенства. — Куваяма се усмихна. — А популярната култура — добави той — е опитното поле на задгробния живот.

Арли направи по-добро еспресо от Шанън. Лани, разположил се отзад в зеления бус, върху пукащи парчета опаковъчен найлон, гледаше Ямазаки над ръба на чаша от пяна с нова двойна доза.

— Какво си мислите, че правите, Ямазаки? Искате да свършим обути в по-малки обувки ли? Блекуел обича да кове ръцете на хората за масите, а вие правите сделки с идору и шефа й?

Лани настоя да се качат тук, търсейки уединение. Ямазаки се бе настанил срещу него, примигваше.

— Не аз правя сделките — отвърна Ямазаки. — Рез и Рей Тоеи напоследък са почти непрекъснато заедно, а последните подобрения увеличават свободата й. Рез й даде достъп до данните, до всичко, в което се опитахте да проникнете първия път. Направи го, без да информира Блекуел. — Той сви рамене. — Сега тя влиза и в данните на феновете. А това, което предлагат, може да ни позволи да доведем нещата до завършек. Блекуел е убеден повече от всякога, че има някакъв заговор. Нападението в нощния клуб…

— Което беше заради…?

— Не знам. Опит за отвличане? Искали са да навредят на Рез? Да похитят периферното устройство на идору? Беше проведено учудващо тромаво, но Блекуел казва, че това е белязана марка на Комбината… Така ли се казва — „белязана марка“?

— Не знам — отвърна Лани.

— Заставена марка?

— И според вас Блекуел няма да ни отреже пръстите на краката, ако направим това?

— Не. Ние сме наети от дъщерна корпорация на Ло/Рез…

— Парагон-Азиа?

— …а Блекуел е нает от Съдружие „Ло/Рез“. Ако Рез ни каже да правим нещо, трябва да го направим.

— Дори ако Блекуел смята, че застрашава сигурността на Рез?

Ямазаки вдигна рамене. Зад рамото му, през задното стъкло на буса, Лани видя Шанън да търкаля сивия модул, който свалиха от „Ленд-Роувър“-а на Куваяма. Беше два пъти по-голям от черните, които използваше Арли.

Гледаше как Шанън го избутва край оранжевите заграждения.

— Не крещете, моля — каза този, който я държеше и после махна ръката си от устата й.

— Къде е? — Светлите очи на Еди.

— Там — отговори Чиа и посочи. Тя видя скъсания край на синьо-жълтия найлон да се подава от отворената й чанта. После видя, че Мериалис спи, свита на кълбо на розовото легло — обувките с високи токчета бяха все още на краката й — притискайки възглавницата към лицето си. Плотът на малкия хладилник беше покрит с празни малки бутилчици.

Еди извади химикалка в черно и златно от джоба на палтото си и отиде до чантата. Наведе се над нея и използвайки химикалката си като пинсета, премести найлона встрани, за да види.

— Тук е — каза той.

— Там? — Другата ръка още натискаше рамото на Чиа, която седеше на пода.

— Това е — каза Еди.

— Стой мирно!

Ръката пусна лявото й рамо и мъжът, който бе коленичил зад нея, стана и се присъедини към Еди, надничайки в чантата на Чиа. Беше по-висок и носеше костюм в охра и луксозни каубойски ботуши. Скулесто лице, коса по-светлоруса от тази на Еди, червеникав белег във формата на полумесец на дясната му буза, явно по рождение.

— Как така си сигурен?

— Господи, Евгени…

Мъжът в охрения костюм се изправи, погледна към Мериалис и се наведе да издърпа възглавницата от лицето й.

— Как жена ти спи на легло в тази стая, Еди?

Еди видя, че това е Мериалис.

— Мамка му — изруга той.

— Казваш ни, че момиче и твоя жена е „инцидентно“. Казваш ни, че те се срещат на самолет, е само случайност . Случайност ли твоя жена тук? Ние не харесва случайност.

Еди отмести поглед от Мериалис към мъжа — явно беше руснак, — после към Чиа.

— Какво, по дяволите , прави тая кучка тук? — все едно Чиа беше виновна.

— Намери ни — каза Чиа. — Каза, че познавала някой от фирмата за таксита.

— Не — каза руснакът, — ние познава някой от такси фирма. Това твърде много инцидент.