Уилям Гибсън: Невромантик

Небето над пристанището имаше цвета на телевизионен екран след края на програмата.

— Не че ги употребявам — чу Кейс нечий глас, докато си проправяше с лакти път сред тълпата, насъбрала се около вратата на Чат. — Като че ли тялото ми само си е развило остър дефицит на дрога.

И гласът, и шегата бяха типични за Спрол. Чатсубо беше бар за професионални емигранти; човек можеше да пие тук цяла седмица без да чуе и две думи на японски.

Бара беше обслужван от Рац. Изкуствената му ръка пълнеше с резки и равномерни движения един поднос с наливна бира „Кирин“. Той видя Кейс и се усмихна; зъбите му бяха мозайка от източноевропейска стомана и кафява развала. Кейс си намери място на бара между една от проститутките на Лони Зоун с неестествен цвят на косата и висок африканец с колосана морска униформа и скули, прецизно набраздени с белезите на племето му.

— Уейдж беше тук по-рано с две горили — каза Рац и бутна през бара към него една бира със здравата си ръка. — Случайно да има нещо да урежда с теб, Кейс?

Кейс сви рамене. Момичето от дясната му страна се изкикоти и го побутна с лакът.

Усмивката на бармана се разшири. Грозотата му беше направо легендарна. Във време, когато красотата струваше сравнително евтино, отсъствието й съдържаше известно предзнаменование. Механичната му ръка изскърца, когато се протегна за друга чаша. Руска военна протеза, манипулатор със седем функции, силова обратна връзка, покрит с мръсна розова пластмаса.

— Прекален артист сте, хер Кейс — Рац изсумтя; този звук у него символизираше смях. Той почеса надвисналия си корем в бяла риза с розовия нокът. — Артистът за леко веселите работи.

— Естествено — отвърна Кейс и отпи от бирата. — Все някой трябва да е забавен тук. И, да ти го начукам, ти не вършиш работа.

Кикотът на проститутката се повиши с една октава.

— Нито пък ти, сестро. Така че изфирясвай, ясно ли е? Зоун ми е много, ама много близък приятел.

Тя се втренчи в него и издаде възможно най-тихия звук, наподобяващ плюене, едва помръдвайки устни. Все пак си тръгна.

— За бога, — каза Кейс, — що за бардак въртиш тук? Човек не може да му удари едно.

— Ха! — Рац търкаше издраскания дървен плот с парцал. — Зоун ми бута процент. Тебе те държа за осигуряване на забавата.

Докато Кейс вземаше бирата в ръка, настъпи един от онези моменти на мълчание, в които сякаш стотина разговора едновременно са достигнали до една и съща пауза. После отново се чу смехът на проститутката, примесен с истерични нотки.

— Мина един ангел — изсумтя Рац.

— Китайците, — измуча един пиян австралиец, — гадните китайци изобретиха съчленяването на нервите. Само ми дай място да побачкам и седи та глей какво става, готин…

— Сега пък и това — каза Кейс на чашата си, усещайки цялата насъбрала се горчивина да се надига жлъчно в него. — Всичко е такава лайнарщина.

Японците бяха вече забравили повече от неврохирургията, отколкото китайците някога са знаели. Нелегалните клиники в Чиба бяха върхът; всеки месец в тях се трансплантираха всякакви изкуствени органи, и все пак не можеха да отстранят уврежданията, които му бяха причинени в оня хотел в Мемфис.

Вече беше цяла година тук, и все още мечтаеше за киберпространството, макар надеждата му да избледняваше с всеки изминал ден. След всичката скорост, завои и преследвания в Нощния град, той все още виждаше мрежата в съня си, как ярката коприна на логиката се раздипля из безцветното нищо… Сега Спрол му се струваше чуждо, далечно място отвъд Тихия океан, а той вече не беше пултман, нито киберпространствен жокей. Просто още един търговец на черно, който се опитва да оцелее. Но сънищата го нападаха в японските нощи като включени в контакта богове на вуду, и той плачеше в съня си, а после се събуждаше сам в тъмнината, свит на кълбо в капсулата си в някой хотел със стаи-ковчези, с ръце, вкопчени в леглоплочата, с пръсти, забити в темперопора, опитващи се да достигнат въображаемия пулт.

— Снощи видях момичето ти — вметна Рац, подавайки на Кейс втора „Кирин“.

— Нямам момиче — отвърна Кейс и отпи.

— Госпожица Линда Лий.

Кейс поклати глава.

— Никакво момиче? Нищо? Само бач, приятелю артисте? Посветен на бизнеса? — Малките кафяви очи на бармана бяха разположени дълбоко навътре в набръчканата плът. — Мисля, че с нея ми харесваше повече. Смееше се по-често. Сега ставаш понякога прекалено артистичен, ще цъфнеш право в някой клиничен контейнер за резервни органи.