Уилям Гибсън - Идору

— Страната с красивото небе?

— Да — отвърна Чиа. — Не би трябвало да можеш да влизаш там, освен ако тя не те покани.

— Не знаех. Съжалявам. — Идору изглеждаше натъжена. — Мислех, че мога да отида навсякъде, освен там, откъдето идвате.

— Сиатъл?

— Кошерът с мечти — каза идору, — със скупчени към небето прозорци. Мога да видя картини, но няма пътека. Знам, че сте дошли от там, но той е там … не е там!

— Забраненият град? — Това трябваше да е, защото оттам идваха двете със Зона сега. — Просто сме логнати през него. Зона е в Мексико сити, а аз съм в един хотел, разбираш ли? И по-добре вече да се връщаме, ’щото не знам какво става…

Синият череп се уголеми и прие Зона-форма, мрачна и сърдита.

— Най-накрая да кажеш нещо смислено. Защо говориш с това? Тя е нищо, само по-скъпа версия на тази твоя играчка, която тя е откраднала и обсебила. Сега, след като я видях, мога само да си мисля, че Рез е луд, патетично заблуден…

— Но той не е луд — каза идору. — Това е нещо, което двамата чувстваме . Той ми каза, че няма да ни разберат, първоначално не, и ще има съпротивление, враждебност. Но ние не таим лоши намерения и той вярва, че накрая може да излезе само добро от нашия брак.

— Ти, синтетична кучко! — каза Зона. — Мислиш, че не виждаме какво правиш? Ти не си реална! Ти си по-малко реална и от тази имитация на удавен град! Ти си измислена и искаш да изсмучеш истинското от него! — Чиа видя как мълнията, аурата започва да се оформя. — Това момиче прекоси океана, за да те открие, и сега животът й е в опасност, а е твърде глупава да разбере, че ти си причината!

Идору погледна Чиа.

— Твоят живот?

Чиа преглътна.

— Може би — отвърна тя. — Не знам. Уплашена съм.

И идору изчезна, оттичайки се от Музикалния учител като безименен цвят. Той стоеше там с неразгадаемо изражение в светлината на двайсет свещи.

— Съжалявам — каза той, — но какво точно обсъждахме?

— Нищо — отговори Чиа, после очилата й бяха вдигнати, отнасяйки Музикалния учител, стаята във Венеция и Зона със себе си, а на два от пръстите на ръката, която държеше очилата, имаше златни пръстени, всеки от тях — свързан с фино синджирче за масивната верижка на златен часовник. Светли очи гледаха в нейните.

Еди се усмихна.

Чиа пое дъх, за да изкрещи, и друга ръка, не на Еди, а голяма и бяла, миришеща на остър парфюм, запуши устата и носа й. И ръка на рамото й, натискаща надолу, докато Еди отстъпваше назад, оставяйки очилата да паднат на белия килим.

Задържайки погледа си върху нея, Еди вдигна пръст към устните си, усмихна се и каза:

— Шшт.

После мина встрани, завъртя се така, че Чиа видя Масахико да седи на пода, с черните чашки на очите си, пръстите му се движеха в напръстниците.

Еди извади нещо черно от джоба си и приближи Масахико с две тихи, големи крачки. Той направи нещо на черното нещо и се наведе с него. Тя видя то да докосва врата на Масахико.

Мускулите на Масахико сякаш изведнъж се сгърчиха, краката му се изпънаха и го отметнаха настрани, където той легна на белия килим, потръпвайки, с отворена уста. Една от черните чашки бе паднала. Другата все още покриваше дясното му око.

Еди се обърна и я погледна.

— Къде е? — попита той.

Шанън подаде на Лани висока чаша от пяна със сантиметър и половина много топло и много черно кафе в нея. Зад него, до оранжевите заграждения, имаше бял „Ленд-Роувър“ с масивни противоударни решетки и боядисани в зелено стъкла. Куваяма чакаше там, в тъмносив костюм, безрамковите му очила проблясваха на зеленикавата светлина на кабела отгоре. Шофьор с черен костюм стоеше до него.

— Какво иска? — Лани попита Арли, докато опитваше еспресото на Шанън. Остави утайка на езика му.

— Не знаем — отвърна Арли. — Но очевидно Рез му е казал къде да ни намери.

— Рез?

— Така каза той.

Ямазаки се появи до лакътя на Лани. Очилата му или бяха поправени, или заменени, но две от иглите държащи ръкава на зеленото му яке, се бяха разкопчали.

— Господин Куваяма е създателят на Рей Тоеи, в известен смисъл. Той е основателят и президент на „Феймъс Аспект“, корпоративната й същност. Той е бил инициаторът на проекта. Желае да говори с вас.

— Мислех, че за вас е спешно да проникна в общите данни.

— Да, така е — каза Ямазаки, — но смятам, че трябва да разговаряте с Куваяма сега, ако обичате.

Лани го последва през черните модули и загражденията и видя как двамата си размениха поклони.