Уилям Гибсън - Идору

— Още ли е там?

— Не — отвърна Зона. — Разрушили го, преди да стане отново китайски. Направили парк от бетон. Но тези хора, за които казват, че направили дупка в мрежата, намерили данните. Историята му. Карти. Снимки. И го построили наново.

— Защо?

— Не питай мен. Питай тях. Те всички са луди. — Зона сканираше Пиацата. — От това място настръхвам… — Чиа се замисли дали да не пусне слънцето, но тогава Зона посочи. — Кой е този?

Чиа гледаше Музикалния си учител, или нещо, което приличаше на него, да се разхожда към тях, излизайки от сенките на каменните сводове, където бяха кафенетата. Тъмният балтон се развяваше и разкриваше подплата с цвят на полирано олово.

— Имам софтуерен агент, който изглежда така — каза Чиа, — но той не би трябвало да е тук, ако не пресека някой мост. А и не можах да го намеря, когато бях тук последния път.

— Това не е онова, което си видяла?

— Не — отвърна Чиа.

Аура засия около Зона, която стана по-висока с увеличението на разделителната способност на покрития с шипове облак от светлина. Менящи се, застъпващи се равнини — като призраци от счупено стъкло. Кръжащи разноцветни насекоми.

Докато фигурата в балтона се приближаваше към тях по паважа на площада, зад нея се стелеше сняг; тя оставяше следи в него.

Аурата на Зона набъбваше все по-застрашително, мълния от мигаща тъмнина се оформяше над разкъсаните пластове светлина. Имаше звук, който напомни на Чиа за една от онези светлосини мухоловки, смачкващи особено тлъста буболечка, после големи крила разрязаха въздуха много близо: колумбийските кондори на Зона, неща от банките за данни. И изчезнаха. Зона избълва поток от испанска реч, която пребори превода — дълга и сочна псувня.

Зад приближаващата фигура на своя Музикален учител, Чиа видя как фасадите на големия площад изчезват напълно зад завеси от сняг.

Автоматичният нож на Зона сега приличаше на резачка, зъбатото му острие трептеше като живо. Златните дракони от пластмасовата дръжка преследваха двойните си огнени опашки около нейния кафяв юмрук през миниатюрни облачета от китайски орнаменти.

— Ще те изритам оттук — каза Зона, сякаш се наслаждаваше на всяка дума.

Чиа видя как снежният свят, погълнал нейната Венеция, рязко се свива и топи, следвайки линията на оставените стъпки, а чертите на Музикалния й учител се превърнаха в тези на Рей Тоеи, идору.

— Ти вече го направи — каза идору.

Арли го чакаше до асансьора на петия, най-долен етаж на хотелския паркинг. Тя се бе преоблякла в работните дрехи, с които той я видя първия път. Въпреки микропорната лепенка на подутата й устна дънките и шушляковото пилотско яке я правеха да изглежда бдителна и подготвена — две неща, които Лани почувства, че никога отново няма да може да бъде.

— Изглеждаш ужасно — каза тя.

Таванът тук беше много нисък и покрит с нещо сивкаво и подобно на вълна, за да ограничи шума. Биолуминесцентни кабели бяха закачени за него и неподвижният въздух бе натежал от сладникавата миризма на преработен газохол. Безупречни редици от малки японски коли блестяха като лъскави сиропирани бонбони.

— Ямазаки явно смяташе, че е спешно — каза Лани.

— Ако не го направиш сега — отвърна тя, — не знаем колко време ще отнеме, да го подкараме отново.

— Ами да го направим.

— Струва ми се, че дори не би трябвало да ходиш.

Той започна да върви, нестабилно, като че ли за да демонстрира.

— Къде е Рез?

— Блекуел го заведе обратно в хотела му. Проверяващият екип не намери нищо. Насам.

Тя го поведе край редица от стерилно чисти автомобилни решетки и брони. Той видя зеления бус, паркиран с предницата към стената, с отворени врати. Беше ограден с оранжеви пластмасови прегради и заобиколен от черните модули. Шанън, рижият техник, правеше нещо на червено-черен куб, разположен върху сгъваема пластмасова масичка.

— Какво е това? — попита Лани.

— Еспресо — отговори той с ръка в кутията, — но мисля, че набивката е сдала багажа.

— Седни тук, Лани — покани го Арли към предното място на буса. — Разтяга се.

Лани се качи на седалката.

— Не го изпробвай — каза той. — Може да не успееш да ме събудиш.

Ямазаки се появи над рамото на Арли, мигайки.

— Ще проникнете в данните на Ло/Рез както преди, Лани-сан, но едновременно с това ще влезете и в базата на феновете. Дълбочина на полето. Измеримост. Данните на феновете ще ви осигурят степента на личностно характеризиране, от която имате нужда. Паралакс, нали?