Уилям Гибсън - Идору

Течение. Надолу по делти от бивши гаджета, степени на одобрение на връзките с тях, лични мнения за Рез или Ло заедно с коя да е жена на кое да е публично място, всяко описание — осветено от важността на събитието за този, който го беше изпратил. За Лани това беше най-странният аспект на тази информация, перспективата, в която тези двете се преплитаха. Човешко във всеки детайл, но после — не толкова. Всичко беше педантично, фанатично прецизно може би, но винаги сглобено около фалшивата арматура на знаменитост. Той можеше да види славата тук, не като идеята на Кати за първична субстанция, а като вродено парадоксално качество в същината на света. Установи, че количеството данни, събрано тук от феновете на групата, беше много по-голямо от всичко, което самата група бе създала. И реалното им творчество — музиката и клиповете, беше просто частица от това.

— Но този е любимият ми — Лани чу да казва идору и после гледаше как Рез се качва на ниска сцена в някакъв претъпкан клуб, всичко в психеделично корейско розово, пренаситени краски като анимационни версии на месото на тропически дини. — Така се чувстваме. — Рез взе един микрофон и започна да говори за нови форми на съществуване, за нещо, което наричаше „алхимически брак“.

И някъде ръката на Арли беше върху неговата, гласът й беше напрегнат.

— Лани? Съжалявам. Трябваш ни отново тук сега. Господин Куваяма е тук.

Чиа погледна навън между прашните летви, към улицата, където валеше. Това беше работа на идору. Чиа никога не бе пускала дъжд във Венеция, но нямаше нищо против начина, по който изглеждаше. Явно пасваше. Беше като Сиатъл.

Идору каза, че апартаментът бе наричан казино. Чиа беше виждала казина по телевизията и те въобще не изглеждаха така. Това се състоеше от няколко малки стаи с лющещи се стени, измазани с хоросан, и големи старомодни мебели със златни лъвски крака. Всичко бе направено от парчетии така, че можеше почти да се помирише. Щеше да мирише на вехто, реши тя, и едновременно на парфюм. Чиа не бе влизала в много от тези модули — вътрешността на нейната Венеция, защото бяха някак си зловещи. Не й носеха това, което чувстваше по улиците.

Главата на Зона върху масата с лъвски крака издаваше онзи звук на смазано насекомо. Зона се беше смалила в това — малка синя неонова миниатюра на ацтекския й череп, горе-долу с големината на малка ябълка. Защото Чиа й бе казала да млъкне и да прибере автоматичния нож. И това я бе вбесило, а може би и наранило, но Чиа не знаеше какво друго да направи. Искаше да чуе какво има да казва идору, а представлението „аз съм опасна“ на Зона определено пречеше. А то си беше точно това — перчене — защото хората не можеха да се наранят един друг наистина, когато бяха в мрежата. Не и физически. И това винаги беше проблемно, що се отнася до Зона. Цялото това надуващо се гръмотевично мачо-нещо. Келси и другите биха го взели на подбив, но Зона беше достатъчно свирепа словом, че биха го направили само зад гърба й. Чиа никога не знаеше как да го приема. То беше сякаш Зона не бе себе си, когато се перчеше така.

Сега Зона не говореше, само издаваше този звук на убита буболечка непрекъснато, за да напомни на Чиа, още е там и продължава да е ядосана.

Идору обаче говореше и обясняваше на Чиа старото венецианско значение на думата казино , не някакво огромно хале, където хората отиваха да играят комар и да гледат шоу-програми, а нещо, което звучеше повече като това, което Масахико бе казал за любовните хотели. Нещо, че хората имали къщи, където живеели, а казината, тези тайни малки апартаменти, скрити из целия град, били местата, където отивали, за да бъдат с други хора. Но явно не им е било много удобно в тях, не и ако се съди по това, макар че идору продължаваше да прибавя още свещи. Идору каза, че обича свещите.

Идору сега беше с прическата на Музикалния учител. Даваше й вид на момиче, което се преструва на момче. Явно балтонът му й харесваше също, защото не спираше да се върти на петите си — неговите пети — за да завърта ръба му.

— Видях толкова много нови места — каза тя и се усмихна на Чиа, — толкова много различни хора и неща.

„И аз, но…“

— Той ми каза, че ще е така, но аз нямах никаква представа наистина. — Врът. — След като видях всичко това, съм толкова повече … Така ли се чувствате, когато пътувате?

Мъртвешката глава направи експлозия от синя светлина и издаде звук като къса, остра пръдня.

— Зона! — изсъска Чиа. После се обърна трескаво към идору: — Не съм пътувала толкова много и засега не смятам, че ми харесва, но ние дойдохме тук просто да видим какво си, защото не знаехме, защото ти беше в софтуера ми, а може би и в сайта на Зона, а това я притеснява, защото той би трябвало да е таен.