Уилям Гибсън - Идору

— Това е господин Колин Лани — представи го Ямазаки, — нашият специален изследовател. — После към Лани. — Мичио Куваяма, президент на „феймъс Аспект“.

Никой не би предположил, че Куваяма току-що е бил горе в мрака на „Западният свят“ сред щуращата се и крещяща тълпа. Лани се чудеше как е излязъл и дали идору не е светела като коледна елха. В обувката на Лани се бе стекла кръв, лепкава между пръстите му. Колко ли бе нараснала общата маса на човешка нервна тъкан, откак той и Арли напуснаха бара на дъвките заедно с Блекуел? Чувстваше се така, сякаш се бе посъбрал в себе си, макар и да не му беше много удобно.

— Съжалявам — каза той. — Нямам визитка.

— Няма значение — отвърна Куваяма на точния си, странно акцентиран английски. Здрависа се с Лани. — Знам, че сте много зает. Оценяваме това, че ни отделяте време. — Множественото число накара Лани да погледне към шофьора, който носеше обувки като тези на Ридел в Шатото — черни, гъвкави на вид, с връзки и гумени подметки с грайфери, но не изглеждаше шофьорът да е другата половина на това „ние“. — Сега — обърна се Куваяма към Ямазаки, — ако ни извините… — Ямазаки се поклони и се върна към буса, където Арли, преструвайки се, че прави нещо на еспресо машината, гледаше с крайчеца на окото си. Шофьорът отвори задната врата на „Ленд-Роувър“-а за Лани и той влезе. Куваяма влезе от другата страна. Когато вратата се затвори зад него, те бяха сами.

Нещо, приличащо на голям сребърен термос, бе сложено между двете седалки в рамка с меки скоби.

— Ямазаки ни каза, че сте имали проблеми с честотата по време на вечеря — започна Куваяма.

— Вярно е — потвърди Лани.

— Пренастроихме честотата… — И идору се появи между тях, усмихната. Лани видя, че изображението дори й осигури място, разгъвайки двете места, в които той и Куваяма седяха, в три.

— Намерихте ли онова, което търсехте, когато ме оставихте в Стокхолм, господин Лани?

Той погледна в очите й. Каква компютърна сила бе необходима, за да се създаде нещо такова, нещо, което отвръща на погледа ти? Той си спомни фрази на Куваяма от разговора му с Рез: желаещи машини, сбор от субективни желания, структура от свързани копнения…

— Започнах да го откривам — каза той.

— А какво беше онова, което видяхте, което ви попречи да ме погледнете по време на вечерята?

— Сняг — каза Лани и се разтревожи, че започва да се изчервява. — Планини… Но мисля, че това е просто клип, който сте направили.

— Ние не „правим“ клиповете на Рей — намеси се Куваяма. — Не и в обичайния смисъл. Те са резултат от нейното натрупващо се познание за света. Те са нейните мечти, ако предпочитате.

— Вие също имате мечти, нали, господин Лани? — каза идору. — Това е вашият талант. Ямазаки казва, че е като да виждаш лица в облаците, само дето лицата са наистина там. Аз не мога да видя лицата в облаците, но Куваяма-сан ми казва, че един ден ще мога. Въпрос на плектика 16 16 От лат. plectrum — пластина, с която се свири на струнни инструменти; перце. — Бел.прев. .

Ямазаки казва?

— Не го разбирам — отвърна Лани. — То е просто нещо, което мога да правя.

— Необикновен талант — каза Куваяма. — Ние сме големи късметлии. Както и с господин Ямазаки, който макар и нает от Блекуел, има отворено мислене.

— Господин Блекуел не е много доволен от Рез и… — кимайки към нея. — Господин Блекуел няма да е доволен и от това, че говоря с вас.

— Блекуел обича Рез по свой собствен начин — каза тя. — Той е загрижен. Но не разбира, че нашето сливане вече е започнало. „Женитбата“ ни ще бъде постепенна, един продължителен процес. Ние просто искаме да растем заедно. Когато Блекуел и другите разберат, че това е най-доброто и за двама ни, всичко ще се оправи. А вие можете да ни помогнете, господин Лани.

— Мога?

— Ямазаки обясни какво се опитвате да направите с данните от архивите на фенклуба на Ло/Рез — съобщи Куваяма. — Но тези данни не казват нищо или твърде малко за Рей. Ние предлагаме допълнение от трето ниво информация — ще добавим Рей в сбора от данни и моделът, който ще се появи, ще бъде портрет на техния брак.

Та ти си информация сама по себе си, помисли си Лани, докато я гледаше. Много, течаща по Бог знае колко машини. Но тъмните очи отвърнаха на погледа му, пълни с нещо досущ като надежда.

— Ще го направите ли, господин Лани? Ще ни помогнете ли?

— Вижте — каза Лани, — аз само работя тук. Ще го направя, ако Ямазаки ми нареди. Ако той поеме отговорността. Но искам да ми кажете нещо, става ли?