Уилям Гибсън - Идору

— Взехме го, нали? — каза Еди. — Защо искаш да усложниш нещата?

Руснакът разтърка бузата си сякаш да изтрие белега.

— Моля, помисли — продължи той. — Ние дава тебе изотоп. Искаш разбере дали изотоп, може провери. Ти дава нас това. — Той смушка чантата на Чиа с островърхия си каубойски ботуш. — Как ние сигурни?

— Евгени — отвърна Еди, много спокойно, — би трябвало да знаеш, че подобни сделки определено се основават на доверие.

Руснакът обмисли това.

— Не — отговори той, — основа не добра. Наши хора проследили това момиче до група на голям рокаджия. За какво работи тя, Еди? Тази вечер ние пратили хора говорят с тях, те нахвърлили върху нас като шибани вълци. Един човек все още губя.

— Не работя за Ло/Рез! — обади се Чиа. — Аз съм просто в клуба! Мериалис сложи това нещо в чантата ми, докато спях в самолета.

Масахико простена, изпъшка и явно пак изпадна в безсъзнание. Еди още държеше зашеметителя в ръката си.

— Готов ли си за още едно раздрусване? — попита той Масахико, много напрегнат и ядосан.

— Еди — обади се Мериалис от леглото, — ти, неблагодарно лайно…

Тя седна на ръба на кревата, държейки запалката си с две ръце насочена към Еди.

Еди настръхна. Можеше да се види как нещо минава през него и го замразява на място.

— Някаква основа — каза руснакът.

— Господи, Мериалис! — изломоти Еди. — Откъде взе това? Имаш ли представа, че е незаконно тук?

— От едно русначе — отвърна тя. — Прави дупки с големината на грейпфрут… — Мериалис не звучеше като пияна, но нещо в погледа й, в зачервените й очи, подсказа на Чиа, че е. Някакъв много страшен вид пиянство. — Мислиш си, че можеш просто да използваш хората, а, Еди? Да ги изконсумираш и да ги изхвърлиш?

Тя използва върха на едната си обувка, за да свали другата, после свали първата с пръстите на крака си. Стоеше изправена на обутите си в чорапи крака, поклащайки се съвсем леко, но пистолетът-запалка сочеше право напред, в стойка като тази на ченгетата по телевизията.

Еди още държеше зашеметителя.

— Накарай го да хвърли това черно нещо, Мериалис! — подкани я Чиа.

— Пусни го — заповяда му тя и изглежда, това й достави удоволствие — нещо, което бе чувала през целия си живот хората да казват по филмите, а сега тя самата го казваше и го мислеше. Еди го пусна. — Сега го ритни встрани.

Това е другата половина от репликата, помисли си Чиа.

Зашеметителят спря на няколко крачки от коляното на Чиа, до очилата й, които стояха наопаки върху килима, все още свързани със Сендбендърите й. Тя можеше да види двата еднакви правоъгълника на непрозрачните лещи, прости видео елементи. Ако Зона сега влезеше в системния софтуер на Чиа и ги активираше, щеше да получи изглед като от очи на насекомо на обутите в чорапи крака на Мериалис, обувките на Еди, каубойските ботуши на руснака и може би една част от главата на Масахико.

— Неблагодарник — каза Мериалис. — Неблагодарно лайно. Влизай в банята.

Тя се завъртя така, че запалката да сочи и към Еди и към руснака, вратата на банята зееше отворена зад тях.

— Знам, че си разстроена…

— Лайно. Лайната отиват в тоалетната, Еди. Влизай в банята.

Еди направи крачка назад, дланите му бяха събрани в нещо, което той вероятно смяташе, че прилича на апел към благоразумие и разбиране. Руснакът също направи крачка назад.

— Седем шибани години — продължаваше Мериалис. — Седем. Не беше дори лайно, когато те срещнах. Боже? Ти и тоя снобски мобилен телефон. Повръща ми се от теб. Кой плащаше шибания наем? Кой купуваше храна? Кой ти купи шибаните дрехи, суетно лайно такова? Ти и снобският ти телефон, и имиджът ти, а би трябвало да имаш по-малък шибан телефон от тоя до тебе, защото, казвам ти, миличък, със сигурност нямаш пишка, мамка му!

Ръцете на Мериалис сега трепереха, но достатъчно, за да дават още по-опасен вид на запалката.

— Мериалис — каза Еди, — знаеш, че помня всичко, което си направила за мен, всичко, което си допринесла за моята кариера. То и за минута не напуска съзнанието ми, скъпа, повярвай ми, никога. И всичко това е едно недоразумение, скъпа, просто един неравен участък от магистралата на живота и затова, моля те, просто остави този шибан пистолет и пийни нещо като цивилизован човек…

— Млъкни, мамка ти! — Мериалис крещеше, колкото и глас държи, думите се сливаха.

Устата на Еди се затвори като на някоя кукла.

— Седем шибани години — каза Мериалис, все едно произнасяше детско заклинание, — седем шибани години и две от тях тук, Еди, две от тях тук и шибано летене напред-назад, заради тебе, Еди, и отново връщане. И винаги е светло , тук… — Сълзи потекоха и размазаха грима на Мериалис. — Навсякъде. Не можех да спя заради всичката тая светлина, като мъгла над града… Влизай в банята! — Мериалис направи крачка напред, Еди и руснакът отстъпиха назад.