Уилям Гибсън - Идору

— И вторият екип е имал повече работа — каза Блекуел и бутна празната си чаша към бармана, който плавно я прибра и я замести с пълна също толкова плавно, сякаш от никъде.

— Така е — потвърди Лани. Той наистина нямаше представа в какво се забърква, когато се съгласи с основните точки в предложението на Райс Даниелс. Но имаше нещо в него, което не искаше „През ключалката“ да отмине звука от онзи единствен изстрел в кухнята на Алисън Шайърс. (Произведен, както изтъкнаха ченгетата, от направено в Русия приспособление, което трудно би могло да се нарече патрон, тръба, в която да се сложи и възможно най-простия изстрелващ механизъм. Такива били измисляни само при самоубийства, нямало начин да се използват срещу нещо на разстояние повече от пет сантиметра. Лани бе чувал за тях, но никога не бе виждал нещо такова. По някаква причина ги наричаха Уензди Найт Спешъл 8 8 Специално за сряда вечер. — Бел.прев. .)

А „През ключалката“ щеше да се отърве, той го знаеше. Те щяха да спрат серията за актьора на Алисън, ако сметнеха, че се налага, и цялото нещо щеше да потъне на дъното на океана и да се затлачи почти веднага в световната тиня от постоянно натрупваща се информация.

А животът на Алисън Шайърс, така както той го знаеше, в цялата му ужасна, банална интимност, щеше да лежи там завинаги, забравен и в крайна сметка непознаваем.

Но ако тръгнеше с „Извън контрол“, животът й можеше с обратна сила да се превърне в нещо друго и той не беше съвсем сигурен, докато седеше там на малкия твърд стол в стая „Посетители“, какво може да бъде то.

Мислеше за коралите, за рифовете, които растяха около потопени самолетоносачи. Може би щеше да се превърне в нещо като това — погребаната тайна под някаква белеща се суперструктура от хипотези, или дори в мит.

Изглеждаше му тогава, в „Посетители“, че това може да е по-малко мъртъв начин да си мъртъв. А той искаше това за нея.

— Изведете ме оттук — каза той на Даниелс, който се усмихна под хирургическата си скоба и триумфално издърпа картата си от пластмасата.

— По-спокойно — каза Блекуел и сложи грамадната си ръка, с нейната сребристорозова резба от белези, върху китката на Лани. — Още дори не сте си изпили питието.

Лани се запозна с Ридел, когато екипът на „Извън контрол“ го настани в апартамент в Шатото, това древно подобие на още по-древен оригинал. Старомодната му бетонна ексцентричност — вклинена в двойната грубост на особено грозна двойка офис сгради, датиращи от последната година на миналия век. Тези двете отразяваха хилядолетния страх на годината на своето създаване и в същото време го пречупваха през някаква друга, по-загадъчна, необяснимо приглушена истерия, която изглеждаше някак си по-лична и дори по-малко привлекателна.

Жилището на Лани, доста по-голямо от онова в Санта Моника, беше като удължен апартамент от 1920 година, завършващ с дълъг, плитък бетонен балкон с лице към „Сънсет“, който от своя страна се издигаше над по-дълбок балкон на долния етаж и над миниатюрна овална ливада — само толкова беше останало от първоначалните градини.

Лани смяташе, че е странен избор, като се има предвид положението му. Той си мислеше, че ще изберат нещо по-корпоративно, по-укрепено, по-оградено, но Райс Даниелс обясни, че Шатото си има своите предимства. Беше добър избор, що се отнася до имидж, защото придаваше по-човешки вид на Лани. Изглеждаше в общи линии като резиденция , нещо със стени и врати, и прозорци, в което би могъл да живее някой гост, близко до живота — нищо общо с геометричните монолити, които бяха важни бизнес хотели. Навяваше също закостенели асоциации със света на холивудските звезди и също така с човешката трагедия. Тук бяха живели звезди в разцвета на стария Холивуд, а по-късно някои звезди бяха умрели тук. „Извън контрол“ възнамеряваше да опише смъртта на Алисън Шайърс като трагедия в духа на достопочтената холивудска традиция, но предизвикана от „През ключалката“ — една съвременна реалия. Освен това, обясни Даниелс, Шатото беше доста по-сигурно, отколкото изглеждаше на пръв поглед. И в този момент Лани беше представен на Бери Ридел — нощната охрана.

На Лани му се стори, че Даниелс и Ридел се познават отпреди Ридел да започне работа в Шатото, но откъде точно, не стана ясно. Ридел изглеждаше странно на ти с нещата в инфо-развлекателната индустрия и в един момент, когато бяха останали насаме, той попита Лани кой го представлява.