Уилям Гибсън - Идору

Лани се опита предпазливо да докосне лепенката на носа си — грешка.

— Контраразузнавателна?

— Вие сте квантик, господин Лани. — Квантитативен аналитик. Не беше наистина, но технически това бе названието на работата му. — За „През ключалката“.

Лани не отговори.

— Момичето е било обект на строго наблюдение. „През ключалката“ е била навсякъде около нея. Знаете ли защо? Смятаме, че може да бъде заведено дело за вината на „През ключалката“ в смъртта на Алисън Шайърс.

Лани погледна надолу към маратонките си, връзките им бяха свалени от следователите.

— Тя се самоуби — каза той.

— Но ние знаем защо.

— Не — каза Лани, срещайки отново черните овални лещи, — не знам. Не точно.

Нодалната точка. Протоколи от изцяло друга сфера.

— Ще имате нужда от помощ, Лани. Може да става въпрос за обвинение в убийство. Подстрекателство за самоубийство. Ще искат да знаят защо сте били там.

— Ще им кажа защо.

— Нашите продуценти успяха да ме вкарат тук пръв, Лани. Не беше лесно. Отвън има екип за вътрешни разследвания на „През ключалката“, който чака да говори с вас. Ако ги пуснете, те ще извъртят всичко. Ще ви освободят, защото се налага, за да прикрият шоуто. Могат да го направят с достатъчно пари и точните адвокати. Но си задайте въпроса дали искате да им позволите да го направят?

Даниелс още притискаше бизнес картата си към пластмасата. Опитвайки се да се съсредоточи върху нея отново, Лани видя, че някой е издраскал нещо от другата й страна. Малки, неравни, огледално обърнати букви, така че успя да го разчете от ляво на дясно:

АЗ НАМ ЧЕ ТИ ГУ НАПРАИ

— Никога не съм чувал за „Извън контрол“.

— Едночасово предаване се прави в момента, докато говорим, господин Лани — премерена пауза. — Всички сме много развълнувани.

— Защо?

— „Извън контрол“ не е просто сериал. Гледаме на него като на нещо съвсем различно. Нов начин да се прави телевизия. Вашата история — историята на Алисън Шайърс — е точно това, което възнамеряваме да покажем. Нашите продуценти са хора, които искат да дадат нещо обратно на зрителите. Те свършиха добра работа, затвърдиха се, доказаха се. Сега искат да се отплатят — да възстановят в известна степен правдивостта, благоприятна възможност за нови перспективи. — Черните овални очила се приближиха леко към надрасканата пластмаса. — Продуцентите ни са продуценти и на „Ченгета в беда“ и „Спокойна и свободна мода“.

— И какво?

— Действителни случаи на преднамерено насилие в световната модна индустрия.

— Контраразузнавателна? — моливът на Ямазаки играеше върху бележника му.

— Това е предаване за предавания като „През ключалката“ — обясни Лани. — Предполагаеми злоупотреби.

Нямаше столове в бара, който беше дълъг има-няма три метра и половина. Трябваше да стоиш прав. Те бяха встрани от бармана, в нещо като Кабуки шейна, бяха сами в заведението. С цел да го напълнят основно. Вероятно това беше най-малкият търговски обект за правостоящи, който Лани някога бе виждал и изглеждаше сякаш е бил там винаги, като останка от древния Едо, град на сенки и малки тъмни улички. Стените бяха облепени с избелели пощенски картички, превърнали се в една обща червеникавокафява картина под глазура от насъбран никотин и готварски дим.

— А — каза най-после Ямазаки, — „мета-таблоид“.

Барманът печеше две сардини на малък котлон. Взе ги със стоманени щипци и ги метна в някаква чинийка, поля ги с прозрачна марината и ги подаде на Лани.

— Благодаря — каза Лани. Барманът повдигна обръснатите си вежди.

Въпреки скромното обзавеждане имаше няколко дузини бутилки от скъпо на вид уиски, подредени зад бара, всяка с надписан на ръка кафяв хартиен стикер — името на собственика на японски. Ямазаки обясни, че можеш да си купиш една и те да я държат там за теб. Блекуел беше на втората си водна чаша от местния аналог на водка с лед. Ямазаки остана на „Кола Лайт“. Лани имаше недокосната чашка от невероятно скъп чист кентъкийски бърбън пред себе си и се чудеше как ли ще се отрази на аклиматизацията му, ако всъщност го изпие.

— И — каза Блекуел и пресуши чашата. Ледчетата издрънчаха в протезата му. — Те те измъкнаха, за да се разправят с другите копелета.

— Така беше в общи линии — отвърна Лани. — Имаха свой юридически екип, който чакаше да го направи, и друг екип, който да се занимае със споразумението за неразкриване на тайни, което бях подписал с „През ключалката“.