Мишел Гримо - Народът на моретата

Въпреки това 700-01-0003-S0042-ВУ умираше от скука. Беше му забавно да събере всичките си приятели, връзки и познанства, но сега разговорите на гостите смъртно му досаждаха! Навалицата се раздели на две, когато той приближи и мина към градината.

„Не вярвам татко да одобри моите сбирчици. Тук май се е събрало всичко, де що е приказливо на земята! А! Я гледай… какво се носи там по рампата?“

Промъквайки се през прекрасни цветарници, партери и величествени фонтани, се появи нещастният маршрутен глисер на хотел В-23. Спря до една стена и някакво младо момиче, което явно не знаеше какво да прави, слезе от него. Почти веднага след това една голяма бръмчаща машина от Службата за безопасност кацна в градината; четирима цивилни мъже скочиха на земята. Девойката побягна.

В един миг патрицият разбра трагедията… Пристъпи три крачки в алеята и прегради пътя на бегълката, хвана я за ръка с едно заповедническо „шшшшт!“ и потъна в лабиринта на салоните… Смаяните полицаи спряха след тях. Единият повика центъра по личния си радиотелефон… Тръгнаха към къщата.

700-01-0003-S0042-ВУ се провираше през тълпата от гости, с Цила под ръка, раздавайки усмивки наляво и надясно. От време на време скришом я поглеждаше.

"Никога не съм виждал толкова едра жена! Колкото мене е… Мургава, но, дявол да го вземе, не е толкова неприятно! Я виж… ръцете й са малко широки… прекалено едри! И дрехите й не й отиват! Къде се е видяло такова нещо?… Ясно, господи! Това е скитничка!

При това си откритие, вместо да се разтревожи, той почувствува голямо успокоение.

„Най-после да се случи нещо!“

Мозъкът му бързо заработи. Трезво прецени положението: тя няма изгледи да се отърве… а той рискуваше да се компрометира! Освен ако…

„Първо, не отивайте в малкия салон — там е брат ми! Би разпознал скитник и със затворени очи! След това се качете на терасата — възможно най-бързо!“

Цила не продумваше. Разбираше, че този мъж се опитва да я спаси. Последва го до вратата на един бърз асансьор.

— Надявам се, че сърцето ви е наред! — й каза младият патриций, докато натискаше един бутон в кабината.

Цила почувствува някаква внезапна тежест и неудържимо гадене… Кабината спираше вече. Повдигна й се, но струята чист въздух я успокои. Пред тях и под тях — осветен, изумителен — градът!

— Да не се бавим, ценна е всяка секунда!

Той я повлече към средата на терасата. Цила щеше да заплаче от радост при вида на малката космическа совалка, закрепена на стоманен стапел.

Помогна й да влезе в дългата метална пура с меки отблясъци, и я настани удобно в задния фотьойл. Малко след туй Цила го чу да казва:

— Добър ден. Тук е 700-01-0003-S0042-ВУ. Искам разрешение да напусна купола с частна космическа совалка.

— Разрешено ви е, екселенц. Можете да минете по канал К9 вертикално от вас, след двадесет и шест секунди!

Гръмотевичният тътен на маневрените реактори, леко сътресение… Минаха няколко минути и младият патриций се обърна към Цила:

— Е, излязохме. Къде трябва да ви оставя в пустинята?

Цила се изчерви.

— Досетихте се!

— Не е трудно!

— Защо ми помогнахте?

— По най-различни противоречиви причини… Например, защото имате хубави огнени очи и лоши, ужасно груби ръце!

— Не разбирам…

— Няма значение! Да приемем тогава, че аз скучая, а вие сте хубава… С красота, различна от красотата в моя свят. Къде да ви оставя? Погледнете през илюминатора…

Цила се подчини, но веднага затвори очи — зави й се свят. Виждаше се половината земя!

— Никога не бих се ориентирала!

— Как влязохте в града?

— Три дни яздих на север, след като напуснах племето. Около триста и петдесет километра. На запад от лагера ни имаше големи блата на тридесет дни езда… Това е.

— Ето една задача за електронноизчислителната машина!

Чрез радиовръзка той се зае да пресмята с помощта на гигантски електронен мозък. Най на края успя да програмира приземяването на кораба. Започна спускането. Бяха досами пустинята, когато видеофонът прогърмя.

Той изключи картината, но остави на говор.

— Кораб 700-01-0003-S0042-ВУ! Свържете се незабавно със Службата за безопасност!

— Много съм зает. Лека нощ! — И прекъсна.

Връщането стана по-бавно. Имаше доста голямо движение от космически совалки над града, тъй като някакъв космически кораб току-що бе влязъл в земна орбита. А за кацане на големите междупланетни транспортни кораби не можеше и дума да става! Необходимият разход на енергия за едно излитане или приземяване би бил такъв, че и всичките настоящи ресурси на системата не биха стигнали! Освен това формата им не отговаряше на нито един от законите на аеродинамиката и не биха издържали при влизане в атмосферата…