Хедър Греъм - Ондин

— Хардгрейв? — прошепна объркано Ондин. — Нищо не разбирам…

— Джейк имаше задачата да седи в селската кръчма и да наблюдава какво става наоколо. Вчера неочаквано пристигнали лейди Ан и виконт Хардгрейв. Той подслушал разговора им и разбрал, че знаят къде се намираме. Планът им е да отърват Уилям от теб, като го убедят да те продаде на Хардгрейв. А щом преодолея мъката от загубата на съпругата си, Ан се надява да падна отново в нейните широко отворени обятия. Тя обаче не знае, че Хардгрейв е решил да ме убие. Първата сделка е сключена между нея и Довьо, втората обаче е дело лично на Хардгрейв и ако красивата малка приятелка на Джейк е разбрала добре…

— Каква приятелка?

— Казва се Моли и е келнерка в кръчмата. Тя подслушала разговора между Хардгрейв и чичо ти. Хардгрейв ще дойде тук още днес на обед и ще ме убие. Ан ще узнае това едва когато съм мъртъв — и когато открият в Лондон твоя труп. В действителност Хардгрейв възнамерява да те отведе във Франция и щом ти се насити, да те продаде на някой търговец на бели робини.

Ондин поклати невярващо глава и Уоруик се усмихна мрачно.

— Братовчед ти няма представа какво се готви. Той е толкова влюбен в теб, че чичо ти е решил да го изпрати по-далеч, за да не му създаде проблеми.

— О… — прошепна безсилно Ондин. Все още не вярваше на ушите си.

Уоруик пристъпи бавно към нея.

— Изненадана си, нали? Знам още много неща, любов моя. Така например, че Довьо би предпочел да те види мъртва, а не робиня на някой султан. И причината е, че чакаш дете! — Гневът заплашваше да го надвие.

— Уоруик, аз…

— Не ме гледай така невинно! Аз не съм някой болен от любов глупак, който ще се остави на омагьосващата ти усмивка! Щом се озовем на сигурно място, ще те напердаша, както заслужаваш. Как можа да ме напуснеш, да избягаш от дома ми с моето дете под сърцето си?

— Не знаех, че съм бременна, не разбираш ли! — изплака отчаяно тя и обви с ръце шията му. — Кълна ти се! Но сигурно и това нямаше да ме спре. Ти беше решил да ме изпратиш в Колониите…

— След онази нощ се отказах. Как не можа да го разбереш?

— Ти дори не каза, че ме обичаш!

Уоруик я привлече към себе си и нежно целуна полуразтворените й устни. Усмивката му беше пълна е тъга.

— Сладката ми, аз те обичам повече от всичко на света. Въпреки това съм изкушен да те напляскам, за да запомниш веднъж завинаги, че ми дължиш послушание.

— О, Уоруик! — Ондин се сгуши в него и се засмя щастливо. — Толкова те обичам…

Изведнъж вратата се отвори с трясък.

— Курва! — прозвуча дрезгав вик и Ондин се стресна до смърт. Уоруик не успя дори да се обърне. Проехтя пистолетен изстрел и Ондин изпищя пронизително, когато куршумът прелетя покрай бузата й и се заби в стената.

От слепоочието на Уоруик бликна кръв, ръцете му увиснаха безсилно и той се свлече на земята. Без да обръща внимание на бесния Раул, Ондин коленичи до мъжа си. Отчаянието й беше безгранично. Не, той не биваше да умре…

— Уоруик! Божичко, Уоруик… — Тя посегна към фустата си, за да откъсне парче и да го превърже, да спре кръвотечението.

— Курва! — Раул я сграбчи за рамото и я вдигна. Ондин изпищя и го блъсна с все сила, после захапа ръката, която я стискаше като в клещи. Раул я пусна, изруга грозно и с все сила я зашлеви през лицето. Ондин се олюля и се отпусна на тънкия матрак в ъгъла. Като през мъгла видя разкривеното от гняв лице на братовчед си.

— Нещастният ти любовник е мъртъв, Ондин! Значи с него си прекарвала нощите си, а мен непрестанно отблъскваше! Сега обаче край, веднъж завинаги! Негодникът получи справедливо наказание, а ти ще се каеш горчиво за глупостта си!

Ондин се взираше равнодушно пред себе си. Вече нищо нямаше значение. Болката беше убила всички останали чувства. Уоруик беше мъртъв. Под главата му бавно се образуваше локва кръв. Нямаше смисъл да се бори. Животът й не струваше нищо след смъртта на мъжа й.

— Курва! Подла змия! Погледни ме! — Раул я зашлеви още веднъж и я издърпа да стане от леглото. Тя го погледна с празни очи и по лицето й не трепна нито мускулче. — По дяволите, ще те принудя да ме погледнеш! — Той издърпа кожата от раменете й и когато усети как жадните му ръце разкъсаха корсажа на роклята й, Ондин се изтръгна рязко от безучастността си.

Не, тези ръце, изцапани с кръвта на баща й, а сега и на съпруга й, нямаше да я докоснат никога! Тя се хвърли срещу братовчед си с гневен вик, заудря го с юмруци, изрита го болезнено, но силите й не стигнаха да се освободи. Той я блъсна на земята и легна отгоре й. В същия момент вратата се отвори с трясък.