Хедър Кулман - По-силна от магия

Извадки от

ИСТОРИЯТА НА ТИСТЪЛУД КАСЪЛ

Съставил Рандолф Уор,

четвърти маркиз на Тистълуд Касъл, 1693 г.

Нито една хроника на Тистълуд Касъл няма да бъде пълна, ако не описва легендата за създаването на този замък. Макар че не вярвам на тази история, мнозина от обитателите на Тистълуд Доунс все още са готови да се закълнат, че всичко в нея е истина. Само поради тази причина реших да прибавя и древната легенда към моята хроника.

Историята започва от Ламастид. Годината била 1315. В онези времена феите и духовете са обитавали хълма Копторн и често са се скитали сред стръмните варовикови скали на запад — точно където сега се намира замъкът Тистълуд Касъл. В деня, с чието описание се заражда тази приказка, начело на шествието пристъпвал принц Ангъс — висок, строен, с червеникави коси и пронизващи синьозелени очи, напомнящи за океанските води в крайбрежни плитчини. Първороден син на крал Дагда, според единодушното мнение на феите и духовете той бил най-очарователният от всички принцове.

Ранната утрин вече преваляла, когато процесията стигнала до поляните, където сега се шири Тистълуд Касъл. През онези далечни дни там нямало нищо, освен китни полски цветя и един самотен магарешки бодил 1 1 Магарешкият бодил (тистълуд на англ.) е изобразен в герба на Шотландия. — Б.пр. . Точно под този храст Ангъс съзрял спящата непозната — ослепително красива девойка. И се влюбил в нея от пръв поглед. Покорен от невинната й прелест, принцът се отклонил от свитата си, твърдо решен да спечели сърцето й.

За да не си помислите, че подобно поведение тогава е било нещо обичайно, длъжен съм незабавно да отбележа, че се считало за нещо нечувано принц от царството на феите и духовете да предложи любовта си на смъртно създание. Причината била съвсем проста и лесно разбираема — феите и самодивите били толкова красиви и неземно обаятелни, че надали някоя от простосмъртните девойки можела да ги изкуши. Такава красавица навярно се раждала само веднъж на хиляда години.

Но тази девойка, Роуина, сигурно е била по-чаровна и от богинята на любовта, защото според легендата е била първата и единствена представителка на човешкия род, успяла да спечели сърцето на принц от царството на феите. Когато най-сетне се пробудила, първото, което зърнали красивите й очи, било ослепителното лице на прелестния Ангъс, който свирел вълшебна мелодия на златната си арфа.

Разбира се, и тя се влюбила в него от пръв поглед. Немислимо било да се случи нещо друго… Той бил неописуемо красив, истинско въплъщение на младостта, изяществото и любовта. Никоя жена не би могла да устои на чара му. Когато Роуина най-после повдигнала ресници, принц Ангъс веднага коленичил пред нея, за да й се закълне, че ще й бъде предан завинаги.

Те двамата останали там, чак до залез слънце, когато здрачът отстъпил пред нощния мрак. А щом тъмата спуснала криле над земната шир и над главите им се разпрострял звездният балдахин, влюбените се заклели във вечна любов. И когато най-после се разделили — някъде късно след полунощ — Роуина вече не била девица.

Всеки ден тя се връщала при магарешкия бодил. И винаги заварвала Ангъс да я чака с трепетен взор. И всеки път се любили до захлас, а когато листата на дърветата окапали от хладния есенен повей, тя заченала дете.

Ангъс веднага разбрал, че семето му ще даде плод. А щом плодът в утробата на неговата любима наедрял, той предусетил, че ще имат не една, а две рожби — мъжка и женска. Всяка родителска двойка би се зарадвала от подобна вест, но принцът станал мрачен и замислен. Като предводител на феите и духовете, му било забранено от Бога да обитава света на хората, а за Роуина било немислимо да остане в неговото царство, защото така рискувала да се раздели завинаги с безсмъртната си душа.

За да го разберете, трябва да сте наясно с духовете и феите. Те всъщност са небесни ангели, низвергнати от Бога и прогонени от Рая, лишени от безсмъртни души. Вместо тях, те имат друг вид духовна субстанция. Тя им е дадена само за хиляда години, след което лекокрилите загиват и се превръщат на прах. Същата участ е отредена и на хората, които останат с тях.

Ангъс знаел това и понеже горещо копнеел Роуина и децата, с които тя ще го дари, да имат надежда да се върнат в небесните селения, завинаги затворени за него, веднага заповядал на своите хора да се заемат с градежа на солидно укрепен замък — сред моравите, осеяни с диви цветя и магарешки тръни — там, където за пръв път я срещнал. Звучи невероятно, но според древната легенда замъкът бил издигнат от феите само за една нощ. На разсъмване принцът обявил, че тази внушителна крепост отсега нататък ще се нарича Тистълуд Касъл, в чест на храста, под който пламнала любовта между него и красивата Роуина. Там се настанила неговата жена със своята свита, докато самият Ангъс останал в пещерата, скрита в подножието на близкия хълм.