Хедър Кулман - По-силна от магия

И в същия миг на прага се появил Ангъс.

Сломеният принц коленичил до смъртното ложе на единствения си наследник и безутешно заплакал с горчиви сълзи. Накрая поел в ръцете си безжизненото тяло на любимия си син. Притиснал го до гърдите си, както се прегръща младенец. Алис знаела, че Ангъс е неземно същество и понеже се бояла от гнева му, веднага се скрила в най-тъмния ъгъл на залата.

Един по един се събрали седемте братя на принц Ангъс. Двама от тях открили ужасеното момиче и го довлекли в краката на съкрушения баща. Все още притискайки трупа на сина си в ръце, принцът се надигнал и с гневни слова провъзгласил, че тя е виновна за гибелта на Лусън. Макар че Алис се обляла в сълзи кършейки ръце и изричайки най-жарки клетви като доказателство за невинността си, Ангъс останал мрачен и непоклатим като скала. От тогава повече никой никога не видял тщеславната Алис ла Фер. През онази кошмарна нощ безследно изчезнало и тялото на Лусън.

Носели се слухове, че баща му го погребал в подножието на стръмните варовикови скали, защото именно през тази нощ загадъчно се появили древните символи, изсечени там.

В 1543 година един ирландец, нает за възпитател на най-младите потомци на фамилията ла Фер, открил, че могат да бъдат разчетени само ако се използва древната писменост на келтите. След много усилия, той успял.

Дали това е точният превод на древния надпис… Може само да се гадае… Така поне твърди легендата и мнозина от обитателите на Тистълуд Касъл непоколебимо вярват в нея. И още чакат, като си задават неизменния въпрос при всяко раждане на момче в имението: Дали това не е той?

Съсекс, 1816 г.

— Той се е завърнал — обяви Алура, канцлерът по сърдечните дела в царството на феите и духовете.

— Той? — повтори Алис, макар да знаеше много добре кой е този „той“. Очакваше го с нетърпение вече почти петстотин години. Неговото завръщане можеше да означава свободата й.

Глупавият въпрос намръщи феята.

— Лусън де Тистълуд, разбира се!

След всички тези векове на надежди, копнеж и молитви за този ден, сега Алис би трябвало да изпита неудържима радост. Странно, ала душата й се изпълни със страх и лошо предчувствие. Ами ако се окажеше безсилна да се справи със задачата, която я очакваше? Ако се провали?

Не! Не можеше да си го позволи! Пое дълбоко дъх, опитвайки се да превъзмогне задушаващата я тревога. Въздухът бе влажен и пропит от миризмата на плесен, подземен въздух като в затворническа килия. Той постоянно й напомняше за това, което щеше да загуби, ако се провали. Отново потръпна от страх.

— Кога?

Алура взе тънкия като паяжина пергамент и се взря в изписаните редове, неразличими за зрението на простосмъртни като Алис. Намръщи се. Погледът й бягаше по документа, сякаш не можеше да открие това, което търси. Накрая се чу тържествуващото „аха“.

— Ангъс казва тук, че се е преродил в 1783 година. На 25 юни.

— Хиляда седемстотин осемдесет и трета? — объркано повтори Алис и безпомощно вдигна ръце. — Коя година сме сега? — Едно от първите неща, които научи за света на феите и духовете, беше тайнството на тяхното време — тук то се отмерваше по съвсем различен начин. Понякога летеше — тогава десет години се равняваха на един ден във вълшебното царство. Друг път бе точно обратното — десет приказни години отговаряха само на един реален ден. Всичко бе толкова объркано!

— Днес е 16 февруари 1816 година. — Алура плъзна тънкия свитък върху бюрото и посочи датата с дългия си бял показалец.

Очите на Алис се разшириха от изненада. Вгледа се в украсения с изящна гравюра календар. За последен път бе посетила света на смъртните през 1753 година. Тогава бе изпратена, за да помогне на високомерната и богата графиня на Маунтбъри да се омъжи за Фредерик Кодингтън — беден и скромен бъчвар, но с чисто и любящо сърце. Значи бяха изминали повече от шестдесет години!

Внезапна тревожна мисъл смръщи веждите й. Когато принц Ангъс — сега вече крал — я бе обрекъл да бъде пленница на подземния свят, той я бе предал под попечителството на Алура, за да се заеме с уреждането на хорските бракове. Освен това бе добавил, че се надява тя да придобие достатъчно умения, за да помогне на Лусън да открие истинската си любов, когато се прероди.