Хедър Кулман - По-силна от магия

— Съмнявам се, че дори Ангъс притежава силата да го накара да стори това, след като няма никакво желание, както сама ми каза. А нали е против правилата да се използва магия?

Алура я изгледа многозначително.

— За това, което имам предвид, не се изисква никаква магия. Нужна си единствено ти.

— Аз? — смая се Алис.

— Да, ти — кимна феята. — Алис Феър, сестрата на Бевис Феър, барон на Феърфакс.

— Сестра? На Бевис Феърфакс? — Алис беше напълно объркана. Знаеше, че фамилното й име през годините се е превърнало във Феър и че преди век Уилям Феър е бил удостоен с титлата барон. Обаче сега за пръв път чуваше за Бевис Феър.

— Когато изпратихме Брайън обратно в света на хората, ние го сменихме с Бевис Феър, потомък на брат ти Едуин. Той…

— Какво сте направили с истинския Бевис? — Имаше пълното право да попита, макар че потомците на брат й до голяма степен бяха опетнили почтеното име на семейството й.

— О, не се тревожи за него. Той с огромна радост се съгласи да бъде сменен. — Алура презрително изсумтя. — По времето, когато го пленихме, баща му току-що му бе купил военен чин в кавалерията и той отчаяно търсеше начин да се измъкне от задълженията си. Разбрах, че възрастният Феър се е надявал, че военната служба ще помогне на сина му да стане истински мъж. Ала непоправимият страхливец Бевис бе много щастлив да си смени мястото с Брайън и да си живее спокойно в нашия свят. Всъщност той сам помоли да остане тук, макар да знаеше, че завинаги ще изгуби безсмъртната си душа.

Презрително свитите й устни съвсем ясно издаваха мнението й за този мъж.

— Както и да е, с малко магия, колкото да се промени външният му вид, Брайън се превърна в Бевис Феър. За съжаление бащата на Бевис почина малко след това и не можа да изпита заслужената гордост от смелостта на сина си.

Алис поклати глава.

— Не виждам каква връзка има всичко това с въвеждането на Лусиън в обществото?

— Нашето намерение бе да накараме Бевис, или по-точно Брайън, да спаси на няколко пъти живота на Лусиън. Когато войната свърши, Бевис трябваше да му напише писмо, в което го моли да намери подходящ съпруг на сестра му, която всъщност си ти. Могъщият маркиз на Тистълуд може и да не вярва в любовта, но той е мъж на честта и именно това щеше да го застави да направи услуга на човека, спасил живота му. — Феята разтвори широко ръце. — И така Лусиън нямаше да има друг избор, освен да въведе сестрата на Бевис в лондонското общество и да я представи на подходящите кандидати.

— Нима възнамерявате да смените и дъщерята на Феър? — изумено попита Алис, ужасена, че двама от членовете на едно и също семейство ще трябва да бъдат подменени.

— Няма дъщеря. Трябваше да я създадем — безгрижно сви рамене Алура. — Много е просто. Изпратихме феи-вестоносци да прошепнат за нея на съседите и приятелите на Феър. Така всички ще са убедени, че са познавали дъщеря му от самото й раждане и никой няма да се усъмни в самоличността й.

— Планът е добър — призна Алис, както винаги впечатлена от лукавството и умението на феята. — Колко жалко, че няма да можем да го използваме.

Алура повдигна тънките си извити вежди.

— Не можем ли?

— Не виждам как, след като Брайън е мъртъв?

Феята я изгледа самодоволно.

— Вместо Бевис да изпрати писмо на Лусиън, ние изпратихме едно от името на адвоката му, в което го уведомяваме, че Бевис Феър, барон Феърфакс, е поверил попечителството над сестра си на него. Като изрично се посочва, че желанието на Бевис е Лусиън да се погрижи да намери на младото момиче подходящ съпруг колкото се може по-скоро. — Алура отново се засмя звънливо. — Както вече изтъкнах, Лусиън Уор е човек на честта. Мисълта да кавалерства на младата дама в обществото може и да не му се нрави особено, но той никога няма да пренебрегне задълженията си.

Алис плесна въодушевено с ръце.

— Чудесно! В такъв случай аз ще трябва само да го придружавам, да реша коя жена го обича най-силно и да се погрижа да ги отведа до олтара. — Нещата вече не й изглеждаха толкова безнадеждни.

— Струва ми се, че забравяш най-важното.

— Нима?

— Той също трябва да обикне тази жена. Страхувам се, че точно тук ще срещнеш доста трудности.

Алура отново закрачи из стаята.

— Когато Лусън умря, неговата половин душа отиде някъде между рая и ада. Тъй като ние не сме сигурни какво точно представлява това място, подозираме, че е по-близо до ада, защото душите винаги се завръщат оттам изсушени и неспособни да обичат. Лусън или Лусиън, предполагам, че ще трябва да свикнем да го наричаме така, е бил между рая и ада повече от четиристотин години. Ние не помним някой друг да е оставал толкова дълго. Затова душата му е напълно опустошена и в нея не са останали никакви чувства.