Хедър Греъм: Създадена за любов

Чарлстън, Южна Каролина

Декември 1860

Нощта беше тъмна, времето — студено и влажно, но никога досега на осемнайсети декември в Чарлстън не беше царяло такова празнично настроение. Църковните камбани биеха, оръдията гърмяха, изстрели придружаваха веселбата.

На вълнолома, където бе позицията на батареята, все още се чуваха възгласите на тълпата. Хората бяха обзети от лудост.

Южна Каролина току-що бе обявила излизането си от Съюза.

Малцина не празнуваха окончателното отделяне, макар всички да бяха разбрали, че то е неминуемо, след като фермерският син от Илинойс, Линкълн, бе спечелил президентските избори. Още през май губернаторът на Южна Каролина бе изпратил до ръководителите на щатите, произвеждащи памук, писма относно излизането от Съюза.

Да, повечето интелигентни хора бяха разбрали, че този ден неминуемо ще дойде. Но някои, предани на Юга, не се присъединиха към пияните тълпи и мечтите за слава. Те знаеха, че това ще доведе до конфликт, че брат ще се изправи срещу брата и земята, която обичаха, ще бъде окъпана в кръв преди декларацията за независимост да стане факт.

Един от тези мъже стоеше сега на вълнолома, обърнал изсеченото си лице към морето, пъхнал силните си загрубели от работа ръце в джобовете на редингота. Беше южняк, но въпреки това тази вечер бе тъжен. Много беше пътувал, разбираше политиката и дяволски добре знаеше, че Линкълн няма лесно да се прости с който и да е щат…

Разбира се, още беше рано. Сега Южна Каролина бе сама. Но Мисисипи и Флорида бяха готови да разперят крилете на независимостта. Тексас, Джорджия, Арканзас щяха да последват примера на Южна Каролина и да излязат от Съюза.

Видни водачи на Юга вече се бяха обърнали към Брент Маклейн. Със сигурност и други щати щяха да гласуват за отделянето и да образуват южна коалиция. Ако проклетите янки решаха да се намесят, щеше да се наложи Югът да организира армия. И флота. А когато създаде флота, Югът ще призове своите предани синове на служба заедно с корабите им.

Мрачно вперил стоманеносивия си поглед към водата, Брент помисли с огорчение, че славата му на морски капитан, който се справя и с най-силната буря, който е способен да маневрира и в най-коварните плитчини, сега ще го тласне във водовъртежа на събитията. Някои добре информирани личности вече знаеха, че Северът ще се опита да блокира южните пристанища. Когато това стане, щяха да са необходими ловки и смели мъже, които да се промъкват през блокадата.

Брент почувства остра, пронизваща болка, по тялото му премина тръпка. Никой не можеше да спре хода на събитията — времето и съдбата бяха всесилни. Той се страхуваше, че всичко неповторимо и красиво, създадено от мъжете и жените на Юга, ще бъде разрушено. Представи си „Саут сийз“ — семейната плантация, величествена под магнолиите и мъха на Флорида и почувства как по тялото му се разлива топлина. Той отбягваше някои от така наречените благороднически занимания, но все пак обичаше салона, където майка му някога бе свирила на клавесин, ценеше хубавото бренди след лов и се възхищаваше на красивите гладки колони, които сякаш стояха на стража пред дома им.

Той бе построил „Саут Сийз“ заедно с баща си и брат си. Беше работил на полето рамо до рамо с освободените негри и индианците. Изградиха плантацията с пот, сълзи и кръв и той по-скоро би умрял, отколкото да позволи…

Въздъхна. Когато дойдеше време за бой, щеше да бъде готов. Но не вярваше, че янките са страхливци. Или че всичко ще свърши за няколко месеца. Беше плавал до много северни пристанища и не можеше лесно да се заблуди.

На вълнолома беше студено. Не знаеше защо продължава да стои, загледан в морето, с лице към пронизващия зимен вятър. По-добре би било да потърси подслон в удобната капитанска каюта на борда на „Джени Лин“. Малко бренди и можеше да забрави лошите си предчувствия.

Някакво леко движение на север по вълнолома привлече, вниманието му.

Видя жена — по-скоро силует, очертан на светлината от пристанището и блясъка на луната. Тя беше твърде далеч, за да я чуе — сигурно само движението й бе привлякло погледа му.

Сега тя не помръдваше, приковала поглед във Форт Молтри — преден пост на Съюза.

Отначало любопитство, после раздразнение, го накара да тръгне към нея. Наближаваше полунощ, никоя почтена жена не би стояла сама на пристанището по това време. Но когато с широки крачки се приближи към нея, той с изненада откри, че тя не би могла да бъде обикновена проститутка — дрехите й бяха много по-изискани. Под черното си кадифено наметало носеше вечерна копринена рокля с блестящ сребристоперлен цвят. Камбановидната й пола бе ушита по последна мода, а меднорусата й коса се спускаше като водопад… Явно бе дама с високо обществено положение, и въпреки това бе сама в тъмната нощ, когато дори някои почтени мъже бяха толкова пияни, че биха могли да я изнасилят или ограбят.