Хедър Греъм - Създадена за любов

— Разбирам — отвърна Брент и скръсти ръце на гърдите си, като разглеждаше странната си гостенка. — Сигурно сте били твърде заета с празника?

Тя сведе мигли.

— Не, сър, днес не празнувах.

— Привърженичка на Съюза ли сте? — запита я той.

— Не — промърмори тя. Погледът й падна върху захвърления кринолин, но изглежда това, че той го бе свалил не й направи впечатление. Очевидно се бе примирила напълно с положението си. — Аз съм от Южна Каролина. — Миглите й, досега сведени, изведнъж се повдигнаха и тя го дари с ослепителна усмивка. Устните й бяха красиво очертани, а зъбите — малки, бели и равни.

Кой безумец бе позволил на тази красавица да броди по улиците сама?

— А вие, капитане?

В този очарователен въпрос той долови внезапния й опит да насочи разговора от себе си към него. Добре, помисли си Брент и присви очи. Ще приема за момент играта.

— Аз ли? — попита, с ръце зад гърба си той обиколи гостенката и стигна до вратата. Оттам продължи да я наблюдава.

— Вие празнувахте ли днес? — настоя тя и отново го дари с една от своите ослепителни, кокетни усмивки.

— Дали съм празнувал? — повтори той с лека горчивина, сякаш за него въпросът бе нещо ново, което тепърва трябва да осмисли.

— Сър! — гласът й звучеше нетърпеливо. — Ако се стигне до война, на чия страна ще бъдете вие?

— На страната на моя щат — тихо отвърна той.

— Кой щат? — запита тя дрезгаво.

Забавлявайки се, той хвърли смръщен поглед към нейните сини, сини очи.

— Флорида, госпожо. Аз съм от Флорида.

— Флорида — повтори тя и бавно се усмихна. Пак сведе мигли и небрежно погледна картите, които покриваха бюрото му, като докосна края на една от тях с изящен пръст. Отново погледна към него.

— Винаги съм мислила, че там има само блата и индианци — и пустош. Вярно ли е това, сър?

Брент се засмя от все сърце.

— Не, мадам, прекрасни плантации красят пейзажа на Флорида. Почвата е богата и плодородна, времето — топло, слънцето — ярко. Океанът е винаги син, винаги красив.

Тя отново сведе мигли. Чудесно играеше ролята си на южняшка красавица и въпреки това не приличаше на никоя друга жена, която той досега бе срещал — проститутка или дама. Тя се преструваше само, когато искаше да получи определен отговор. Ясно бе, че усилено разсъждава. Всеки неин въпрос бе предварително обмислен и целеше нещо.

Изглежда тя, неговата гостенка, го поставяше на изпитание. Преценяваше го.

Внезапно го завладя гняв. Прииска му се да я разтърси. Не си ли даваше сметка колко безразсъдно се държи? Дори само като я гледаше, той се възбуждаше от лекото полюшване на бедрата й, докато тя крачеше из каютата. Почувства как кръвта му закипява… пулсира и прелива в него…

— Достатъчно, госпожо — каза рязко. — Нямам време да ви забавлявам или да задоволявам любопитството ви. Искам да знам коя сте, за да мога да ви върна на баща ви или съпруга ви.

Тя сведе мигли и тихо каза:

— Нямам нито баща, нито съпруг.

— Тогава, госпожо, кажете какво мога да направя за вас.

— Скоро ли ще отплавате?

— Със сутрешния прилив.

Откритият й поглед срещна неговия:

— Бих искала да тръгна с вас.

Много бавно, сякаш я оценяваше, Брент огледа гостенката си от глава до пети.

— Не ми приличате на проститутка — изрече той грубо.

Тя трепна и сведе мигли, но веднага пак вдигна поглед към него. В тъмносините й очи гореше огън и той помисли, че трепването е само плод на въображението му.

— Не съм проститутка, капитане. — Гласът й бе дрезгав и гореща вълна отново заля слабините му. — Просто искам да стигна до друго пристанище. Освен това — тя понижи глас и го погледна многозначително — ви намирам за доста привлекателен.

Отговорът й го завари неподготвен, но той недоверчиво повдигна вежди. Въпреки думите и държането й на него му се стори, че не всичко е истина. Беше поразително красива. Дрехите й бяха от най-добро качество. Гласът й — равен и отмерен.

Той седна до бюрото с картите, облегна се назад, качи краката си върху бюрото, запали тънка пура и я заразглежда с критичен поглед, който трябваше да я накара да се изчерви.

— Госпожо, вие май не си давате сметка за какво ме молите. Ако имате неприятности, не съм аз човекът, който ще ви помогне. Не съм от тези, дето се женят лесно…

— Нямам никакво желание да ви карам да се жените за мен! — възкликна тя с раздразнение. Като видя, че той повдига вежди и иронична усмивка се появява на устните му, тя отново сведе мигли и съблазнително каза: