Хедър Греъм - Създадена за любов

Тя леко изстена, когато той премести тялото й, но все още беше бледа, а гъстите й извити мигли лежаха неподвижно върху бузите. Брент я уви в одеялото, взе я в скута си и я притисна към себе си. Чарли се появи с брендито и Брент сърдито го помоли да налее една чаша.

— Къде я намери, капитане? — с любопитство попита Макферсън, огледа момичето и явно се заинтересува още повече, като откри изумителната й красота.

— На вълнолома — кратко отвърна Брент. — Това е всичко, Чарли. Оттук нататък аз поемам нещата.

Чарли почеса прошарената си брада, не му се искаше да пропусне интересното събитие — капитанът щеше да нощува на кораба заедно с тази странна красавица. При това студена като лед! Чарли едва се сдържа да не се изхили, умираше от желание да подразни капитана. Напоследък бе забелязал, че капитан Брент Маклейн се чуди как да се отърве от дамите, а не как да си осигури компанията им. Маклейн обичаше жените и стоманеносивият му поглед ги покоряваше. Но независимо дали избираше плячката си от улицата или от плантациите, той първо я оценяваше със своя самоуверен поглед и играеше креватните игри само с онези, които знаеха правилата. За него се говореше, че е безразсъден негодник и въпреки че не притежаваше изисканите маниери на мнозина свои връстници, той явно привличаше жените с грубостта си. Ръцете му бяха мазолести, мускулите — яки от работата, която вършеше, а природата бе изсякла чертите на лицето му със замах. Никога не се държеше като угодлив ласкател. Това, че помагаше на припаднала жена бе нещо много странно за него — обикновено, когато някое момиче почнеше да трепка с мигли и да губи съзнание, Брент се отдръпваше с презрение и оставяше някой друг да я „спасява“.

Но въпреки, че капитан Маклейн се веселеше, пиеше и любеше с най-хубавите жени, той бе общо взето благоразумен — джентълмен, роден и възпитан в Юга. Не беше първороден син, бе спечелил парите си с тежка работа и пот на чело и притежаваше чест и морал. Никога не съблазняваше невинни момичета.

С една дума, Чарли не вярваше, че Брент може да има нечестни намерения спрямо тази млада дама.

Но в такъв случай какво, по дяволите, правеше той с нея в каютата си? Никой нормален мъж не би могъл да погледне лицето и тялото на тази жена и през ума му да не минат порочни мисли.

— Чарли! — изръмжа Брент.

— Да, да, капитане — смънка Чарли и тръгна заднишком към вратата на каютата. — Ако аз бях на ваше място, щях да й сваля корсета. Веднъж видях как една дама умря на представление в Ричмънд. Казаха, че било заради корсета й. Да, капитане — повтори той и като срещна ледения поглед на Маклейн, забърза към вратата. — Това щях да направя аз.

Брент погледна жената, сърдито изръмжа и отпи голяма глътка от брендито.

После поднесе бутилката с огнената течност към устните й, наклони главата й назад и остави брендито да се стича в устата. Тя се задави, плю и се закашля, после леко простена, вяло махна с ръка и бавно отвори тъмносините си очи.

„В тях има болка“, помисли си Брент, толкова силна, че придава на очите й цвят, по-тъмен от цвета на морето; болка, по-яростна от бурите, които бушуват в разпенените океани. Но тя бързо изчезна и на него му се стори, че очите му са го измамили.

Изобщо не изглеждаше ужасена от това, че се свести в каютата. Хвърли поглед към него, поизправи се и с любопитство се огледа, за да види къде се намира. Отново отправи поглед към него.

— Къде сме, господине?

— На кораба „Джени Лин“, госпожо.

— Вие ли се погрижихте за мен? — запита тя и страните й най-после леко порозовяха. Очевидно бе разбрала, че кринолинът й липсва.

— Да — отвърна той безцеремонно.

Тя продължи да го гледа, като възприемаше думите му спокойно и с интерес. Той почувства, че гневът, му се усилва отново.

— Намерих ви на вълнолома — каза той рязко. — Припаднахте и ви донесох тук.

— Значи корабът е ваш?

— Той мрачно се усмихна.

— Да, госпожо. Мой е.

Тогава тя се изправи и той видя, че е доста висока. Отново установи, че е много красива. Без кринолина, който променяше фигурата й, тя бе гъвкава и грациозна и сега, когато се бе свестила, той откри, че кожата й е изключително нежна — като коприна. Бледността бе изчезнала и свеж цвят покриваше страните й — естествено бледорозово, което красиво допълваше ефекта от меднорусата коса, наситено черните мигли и тъмносините необикновени очи.

Тя закрачи нервно, но грациозно из тясната каюта.

— Извинявам се, капитане. Никога досега не ми се е случвало да припадам. Днес от многото вълнения май забравих да хапна.