Каролайн Греъм - Маската на смъртта

Никой в Комптън Дандо не се изненада при вестта за убийството в Господарската къща. Странни хора живееха там. Истински особняци.

Като изключим господин Булстроуд и неговата съпруга, почти никой от местните хора не общуваше с така наречената духовна общност от голямата сграда в имението. Веднъж в месеца госпожа Булстроуд напъхваше със замах местното списание в пощенската им кутия. Съпругът й всеки ден оставяше отпред бутилка мляко. Тези оскъдни контакти за нищо на света не подкопаваха авторитета на съпрузите като най-сериозен източник на информация и слухове, разбира се. Естествено, сега ги търсеха особено и при всяко излизане госпожа Булстроуд се оказваше изправена пред тълпа любопитни.

В началото изказванията й бяха по-скромни:

— Нямам нищо повече за казване от вчера, госпожо Окстъби…

Но постепенно изкушението да украси и разшири информацията се оказа неустоимо. Ето защо, ако до вечерта на третия ден обитателите на „Ложата на Златния ветрогон“ вече прелитаха, яхнали метли над напуканите и паянтови стени на своя дом, никой не би се изненадал, дори щеше да се зарадва.

Докато купуваше агнешки дроб в месарницата, госпожа Бълстроуд поклати глава и замислено сподели с майор Полфри, който чакаше да му премерят малко карантия и един кокал за кучето, че предчувствала какво ще се случи, понеже познавала мястото и какви неща ставали там. Хората на опашката зад тях ги последваха навън, защото за нищо на света нямаше да пропуснат нейните откровения. Така всички стигнаха до пощата.

Там госпожица Томбс с увисналите бузи погледна загрижено госпожа Бълстроуд, докато й подаваше марките, и прошепна доста театрално:

— Няма да се оправиш лесно от шока, мила. Та твоят Дерек откри труп, в края на краищата. Не се случва всеки ден.

— Оооох… — простена госпожа Бълстроуд, чийто съпруг не беше видял никакъв труп, и се вкопчи в ръба на гишето. — Като си представя само…

— Как ми се обърна езикът! — затюхка се госпожица Томбс и изпрати с поглед тълпата потенциални клиенти, които се понесоха като облак вън от салончето след своята пътеводна звезда.

В „Бобс емпориум“ госпожа Бълстроуд уж небрежно изпусна забележката, че било достатъчно само да ги видиш как се обличат. За почитателите й в момента това беше прекалено оскъдна хапка. Поседяха около нея няколко секунди, но понеже тя не продължи, един по един започнаха да се отдалечават — кой към пирамидата с консерви котешка храна, кой към пакетираните моркови.

— Трудно е да кажеш кой е мъж и кой жена. — Усетила, че не е достатъчно изчерпателна, тя допълни:

— Една сутрин моят Дерек видял през прозореца… Не, няма да продължа.

— Искаш да кажеш… — не се сдържа задъхала се от вълнение жена с кърпа на главата и нос като акула — … жертвоприношения?

— Нека ги наречем „церемонии“, госпожице Утред. Да не го коментираме повече.

„Церемонии!“ Хората отново се скупчиха около нея. Пред очите на всички заиграха картини — мелодраматични, ужасяващи и добре познати. Нищо неподозиращи минувачи падат в зейнали гробове. Жълтоок рогат Луцифер, около който се разнася миризма на сяра, потропва с копита по ръба на пентаграма. Горящ пясък или чудно красиво момиче, завързано в очакване да го нападнат и изядат пълчища мравки.

Следващата спирка на малката група беше чайната „Кринолайн“, откъдето предводителката на групата искаше, да купи половин дузина домашни шоколадови пури. Докато продавачката взимаше със сребърните щипки сладкишите от подноса, госпожа Бълстроуд се огледа с надеждата да прочете в погледите на почитателите си колко много се е повишил рейтингът й.

Този път нямаше късмет. Бяха останали само двама души, които разглеждаха сортовете кафе и готовите торти — Ан Козинс и нейната приятелка от Костън госпожа Барнаби. Нямаше никакъв смисъл да се занимава с тях. Ан обикновено се държеше доста високомерно — сякаш се присмиваше на вълненията на своите съседи, което я правеше доста непопулярна. На всичкото отгоре си позволи да измами доверието на селото — веднъж отиде на посещение в Господарската къща. Един петък следобед двете приятелки били забелязани да се движат смело по пътя и не се бяха появили до неделя. И сякаш за да влоши още повече нещата, Ан отказа да сподели каквото и да било от видяното и преживяното там.