Каролайн Греъм - Маската на смъртта

— А ти, Джанет, имаш ли някакви планове?

— Времето е толкова хубаво. Ще ми се да взема автобуса и да отскоча до Костън. Мей има нужда от още някакви игли за гоблена си. Искаш ли да дойдеш с мен, Трикси? — Погледна към момичето до Арно, но то не я удостои с отговор. Джанет се смути, ала продължи: — После ще отидем в парка и ще хапнем сладолед.

Дългото кокалесто лице на Джанет бе бледо и изглеждаше някак изгладняло. Иначе бе или напълно безизразно, или пламтящо от емоции — сякаш не бе способно на нещо средно. Джанет бе с измити светли очи и почти безцветни зеници, а косата й — груба и твърда — удивително приличаше на козината на ирландска хрътка. Арно извърна очи от изпълненото с копнеж лице. Сам подчиняващ се като роб пред разтопяващия поглед на едрогърдестата госпожица Кътл, той умееше да цени обожанието у другите, а горката Джанет представляваше съвършен пример на покорство.

Не получила отговор, Джанет стана и се залови да прибира грубите купи с остатъци от овесени ядки. Съдовете бяха злополучен опит да се научи да прави полезни неща от глина в началото на пребиваването си в комуната. Не ги харесваше твърде и често нарочно ги удряше един в друг или ги пренасяше небрежно с надеждата да намали техния брой, но те упорито не се чупеха. Дори Кристофър, който буквално унищожи цял сервиз от скъп английски порцелан на Мей, ги миеше, без да ги чупи.

— Днес е рожденият ден на Суами. Сигурно си приготвил някаква изненада — усмихна се Арно на младия мъж, седнал срещу него, защото за никого не беше тайна колко нежни чувства изпитва Крис към младата жена.

— Б… — Обикновено с открито лице и дружелюбен, този път Кристофър имаше неспокоен вид. — Изглежда, вече са направени доста неща.

— Но ще искаш да я изведеш поне на разходка. До реката например?

Кристофър предпочете да замълчи, а Джанет се засмя — смехът й прозвуча злобно и грубо. Тя започна да събира с кокалестите си пръсти трохи в малка лопатка. Като дете често й бяха казвали, че има пръсти на пианист, но тя така и не успя да подложи твърдението на проверка.

— Не вярваш ли в романтиката, Джан? — засмя се весело Трикси и тръсна русата си къдрава коса. Лъскавите розови устни и черните като сажди мигли придаваха на лицето й вид на скъпа порцеланова кукла.

Джанет се изправи и започна да избутва към ръба на масата нападалите зрънца овесени ядки. По твърде стария, вече плот тук-там зееха пукнатини. Няколко зрънца изчезнаха в процепите и се изтърколиха върху дървения под. Джанет реши да е несръчна (в комуната използваха думата, за да определят поведение, което води до нарушаване на покоя) и ги остави да си лежат там. Трикси се облегна назад и се загледа надолу — стиснатите й устни заприличаха на розова пъпчица.

Джанет отнесе купите, върна се с метла и лопата и пролази под масата. Твърдата повърхност на дървения под се заби в коленете й. Пред очите й се разкриха десет крака. Мъжки: те бяха обути в груби сандали, два — в плътни чорапи, поизлинели от дългото пране и миришещи леко на камфоров спирт, два — в бели чорапи, и два — в бежови хавлиени чорапи. Единият чифт женски крака бяха с червени мрежести глезенки, избродирани с кабалистични знаци, а от леки платнени обувки с гумени подметки и щампа на Мики Маус се подаваха толкова къси чорапки, че едва стигаха до кокалчетата на тънки деликатни глезени. Крачолите на панталона бяха навити под коляното и по наскоро обръснатите прасци току-що наболите косъмчета проблясваха като златисти жички.

Сърцето на Джанет се разтуптя, когато погледът й попадна върху бледите, почти синкави крака с изключително крехки кости. Изглеждаха така, сякаш, стига да поискаш, ще ги прекършиш като суха клонка. Тя бързо отмести очи. Неочаквано изпотената й ръка започна припряно да замита трохите. За част от секундата момичето почти докосна прозрачната кожа и едва тогава се насочи към десенираните с Мики Маус гуменки.

— Пазете си краката — глухо прозвуча гласът й.

— А ти, Арно? — попита Кристофър.

— Ще продължа заниманията си с Тим — отговори мъжът. Изправи се и взе от масата квадратната солница и няколко лъжици. — Започнали сме сламен покрив за един от пчелните кошери. — Всеки от членовете на комуната правеше опити в някакъв занаят.

— Твърде много се стараеш — отбеляза Хедър. Думите й прозвучаха пискливо като свирчица.

— Е… Не чак толкова. — Арно очевидно се смути.

— Снощи проведохме с него астроцеремония, нали Хедър? — обади се Кен.