Каролайн Греъм - Провинциални убийства

Наближаваше време за следобедния чай. Тя се разхождаше из гората вече няколко часа, когато внезапно ги видя. Движеше се безшумно, макар че нямаше подобно намерение — мекият килим от плесенясали листа и гниеща растителност приглушаваше шума от всяка нейна стъпка. Високите и гъсти дървета сякаш също поглъщаха шума. На места слънцето пробиваше плътно преплетените клони и пронизваше с ослепителни снопове яркобяла светлина тъмнината под тях.

Мис Симпсън преминаваше през бляскавите лъчи с поглед, отправен към земята — търсеше новоизникналата коралова орхидея. Преди почти петдесет години, на младини, тя и приятелката й Луси Белрингър бяха открили първата от този вид. Седем години по-късно тя отново се появи — тогава първа я забеляза Луси и се хвърли към гъсталака с триумфален вик.

От този ден започна тяхната приятелска надпревара. Всяко лято се залавяха със задачата поотделно или заедно, водени от непреодолимото желание да открият поредния екземпляр. Въоръжени с тефтер и молив, с големи очаквания и остър поглед, те дебнеха из мрачните букаци. Която първа забележеше растението, канеше загубилата на пищен чай със сладкиши — вероятно нещо като утешителна награда. Орхидеята цъфтеше рядко и поради сложната си коренова система почти никога не се появяваше два пъти на едно и също място. През последните пет години приятелките се впускаха в търсенето все по-рано и по-рано. Всяка знаеше много добре, че другата го прави, но никога не го споменаваха открито.

„Всъщност — помисли си мис Симпсън, разделяйки туфа синчец с бастуна си, — още година-две с това темпо и ще започнем да излизаме преди снегът да се е стопил.“

Ако имаше някаква справедливост на този свят (а мис Симпсън твърдо вярваше, че има), то тогава през 1987 година идваше нейният ред. Луси спечели през 1969 и 1978, но този път…

Тя стисна бледите си устни. Беше със старата си сламена шапка с отметната назад воалетка, избеляла памучна рокля, набръчкани бели памучни чорапи и доста обезформени зеленикави кецове. Държеше лупа и тънко бастунче със завързана на него червена панделка. Беше обходила почти една трета от неголямата гора и сега се отправяше към сърцевината й. В очакване на следващия цъфтеж лесно биха могли да минат и десет години, но тази зима бе влажна и студена, пролетта — дъждовна, условията — подходящи, а и в самия ден имаше нещо обнадеждаващо.

Тя поспря и пое дълбоко въздух. Предната вечер беше валяло малко и това бе придало допълнителна наситеност на топлия въздух — усещаше се остър мирис на цветя и зелени листа, пропит с аромата на вехнеща растителност.

Приближи се до ствола на един огромен бук. Грапави слънчобрани от гъбести израстъци бяха прилепнали към стъблото, а дънерът бе обграден от гъсти туфи кукуряк. Тя го обиколи бавно, вторачила поглед в земята.

Ето я! Прикрита под парчета плесенясали листа — кафяви и меки като люспи настърган шоколад. Лекичко отмести настрани шумата; няколко обезпокоени насекоми се шмугнаха встрани. Орхидеята сияеше в полумрака, сякаш излъчваше някаква вътрешна светлина. Това растение бе наистина необикновено — от лимоненожълтата цветна чашка венчелистчетата се извиваха рязко като криле на пеперуда — изящно осеяни с точки, светлобежови и жълти, без следа от зелено по тях. Дори и стъблото блестеше в смесица от тъмнорозови оттенъци. Листа нямаше. Жената приведе слабоватото си тяло и заби бастуна в земята. Панделката увисна неподвижно. Наведе се още малко и пенснето се хлъзна надолу по големия й кокалест нос. Нежно преброи цветовете. Бяха шест. Досега Луси бе намирала екземпляри само с по четири. Двойна победа!

Изправи се. Душата й преливаше от радост. Обгърна с ръце тялото си — идваше й да се разтанцува. „Видя ли, Луси Белрингър! — помисли си тя. — Така ти се пада!“ Но не се остави да я завладее чувството на триумф. Сега най-важен бе чаят. Бе си записала някои неща последния път, когато Луси бе излязла от стаята, за да напълни чайника. Макар и да не искаше да се самоизтъква, мис Симпсън бе решила да удвои разнообразието от сандвичи, да приготви четири вида кейк и за финал да поднесе домашно приготвен сладолед с диви сливи. В избата имаше цяла купа от тях, назрели до пръсване. Стоеше блажено замаяна от това, което й предстоеше. Представи си инкрустираната маса от времето на кралица Ана 1 1 Кралица Ана (1665–1714), кралица на Великобритания и Ирландия (1702–1714). — Б.р.